Добрите примери, които могат да променят образа на България по света

Добрите примери, които могат да променят образа на България по света

Човек, вдъхновен от любовта си към земята, градинар, земеделец, който умее да я заплоди с неуморен труд и да отглежда с грижата на експерт плодовете й. Или пък богат, мощен, покоряващ оперен глас. Такива образи ражда България в ума на един чужденец с доказан усет за стойностното, красивото и въздействащото. Хървойе Хрибар е хърватски режисьор, лидер на хърватската филмова индустрия и създател на рекламния клип на Хърватия „Ода на радостта”, спечелил Туристическия „Оскар” в Берлин през 2012 г. Ако трябва да заснеме рекламен филм за България, той би заложил на тези два силни образа. И би добавил още един – на младите българи, които излъчват могъщ интелектуален потенциал, независимо в коя точка на света ги срещаш. А за слоган би избрал „България в съзвучие!”.

Ето това сподели, съвсем спонтанно и искрено, самият Хрибар, пристигнал в София специално, за да участва в Четвъртата национална конференция „Образът на България по света”, организирана от сп. „Мениджър”. Тя се проведе във  VIVACOM Art Hall, за да потърси и даде отговор на въпроса не е ли време да сменим тематиката в общественото говорене, истински добрите примери и успешните българи – у нас и по света да изместят негативните новини и измислените герои, които отклоняват градивна енергия.

Факт – за България продължават да преобладават негативните или неутралните новини и коментари. Това показват и данните от специално проучване на профила на страната ни в чуждите медии, извършено от компанията за медийни анализи Commetric по поръчка на сп. „Мениджър”. Изследването обхваща периода от 15 февруари до 15 март и медийно отразяване на английски, германски, френски, испански и италиански език.

Общият извод не е приятен – налице е отрицателен баланс на тона, с който се поднасят новините от и за страната ни, разказа пред участниците във форума управляващият директор на Commetric България,Кристина Тоцева. Източници на тематиката в чуждите медии са главно икономическото и политическото състояние на страната, а държавното управление е с най-голям „принос” за негативния имидж.

Трудно се откриват добри новини в основните послания на чуждото медийно покритие – преобладават главно статистики и класации на ЕС, където обикновено сме на последните места. Липсват ясно изразени брандови характеристики и идентичност. Малко, да не кажем почти никак присъстват теми, на които сме свикнали да гледаме като силни отличителни характеристики – туризъм, културно и историческо наследство. Няма и новини за България като технологичен център, което трябва да се отчита като напълно изгубена позиция в сравнение с медийния интерес към страната ни през 80-те, когато светът ни поставяше сред техническите нации и наред с това славеше и Черноморието ни, посочи още Тоцева.

Сто процента позитивни отзиви в чуждите медии днес има само по темата за износ на продукти и услуги. Промъкват се и други положителни представи, сред които се открояват най-вече добрите впечатления от прочутото гостоприемство на българите, допълни тя. Германия и Испания са страните с най-голямо покритие на тематика от и за България. Вдъхновени от феномена „Лудогорец”, испанските медии с ентусиазъм налагат конкретен образ на успешен българин – този на Кирил Домусчиев. Великобритания е другата държава с най-много положителни статии за България за периода на проучването – видимо успокоена от несбъдналите се мрачни пророкувания за емигрантска вълна. Тя обаче продължава да се привижда като надвиснала опасност в Германия и Австрия, които пък се оказват на другия полюс, с най-много негативни статии за страната ни.

Не се вълнувайте толкова какво мислят и говорят за вас в чужбина. Мислете най-вече за това как да се случи трансформация в обществото.  Със сигурност, пътят й не минава през революция, а през откриването на истински полезните хора, с които могат да се направят големи и важни промени, посъветва Хървойе Хрибар. Отделният, индивидуален силен талант може да компенсира цели културологични структури, институции дори, смята той.

Един безспорно успял българин, цигуларят и диригент Максим Ешкенази е на друго мнение. „Нека не се фокусираме непрестанно върху индивидуалните успехи на някой българин, а да се стремим да градим собствено самочувствие и умение да бъдем доволни, че сме такива, каквито сме”, сподели той по време на дискусията. Творецът космополит непрекъснато пътува между България и Калифорния и не спира да търси отговор на въпроса, с който винаги го посрещат у нас: Каква е разликата с Америка? „Истината е, че аз не мога да открия такава разлика, защото хората навсякъде  -и тук, и там, имат еднакви нужди. Но всеки път, когато си дойда, виждам промени.”, казва Ешкенази. България като добър пример за икономически модел, посочен като контрапункт на растящата задлъжнялост на САЩ в експертен коментар по американско радио е един от добавените наскоро поводи за националното му самочувствие.

„Добрите примери за правене на бизнес са в България!” пък е дефиниция от чужденец, с която се гордее Кристина Тоцева.

Българският бизнес всъщност се оказва и пример в още едно отношение. Той е този, който много по-често, ангажирано и осъзнато отправя послания към можещите и знаещи българи в чужбина да се завърнат у нас, сподели професионални впечатления Мила Натудова, мениджър проекти в „Тук-там”, организацията, посветила се на мисията „Кариера в България. Защо не?”. Все повече българи се връщат у нас със знанията и контактите си, а аз силно вярвам, че човек с добро образование може да има по-добра реализация у нас, отколкото в чужбина, коментира Натудова.

Образованието е от ключово значение, но още по-важни от него са добрите примери, защото те създават личностната мотивация, посочи и Румен Илиев, партньор в инвеститорския фонд за подкрепа и насърчаване на стартъпи LAUCHHuв. Развитието на стартъпите у нас също е набиращ скорост положителен пример, който може да промени българската икономика, смята той.  Няма по-добър пример от успешността, а тя е естествено следствие на качественото образование. Затова един от новите модели на подражание, които трябва да създаваме и налагаме сред следващите поколения е мотивацията да се ходи на училище като личен, осъзнат избор, като решаваща крачка по пътя на разгръщането на скрития талант у всеки, отбеляза Елена Немцова, основател и директор на частното училище ЕСПА.

Защото, в крайна сметка, всеки успех на българин – независимо у нас или по света, е плюс за България. Ние успяваме, България печели.

------------------------------

Четвъртото издание на „Образът на България по света” се  осъществи с подкрепата на Банка ДСК, Училища ЕСПА, Уолтопия, Vivacom, „Тук-Там”. Медиен партньор на събитието бе БНТ, а криейтив партньор - агенция The Smarts.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ