София дръпва по доходи пред останалите части на страната

Очертава се все по-голяма разлика между доходите в София и останалата част от страната, показват данните на Националния статистически институт от началото на годината, цитирани от Би Ти Ви.

Докато заплатите в столицата са нараснали със 7.7% от януари до март, то в най-бедния регион – Видин – те са се покачили с едва с процент.

В София средната заплата вече е 2340 лв. при 2173 лв. в началото на годината. Във Видин е 1099 лв. при 1088 лв. януари т.г.

Средната заплата във Варна през март е била 1470 лв., при 1420 лв. три месеца по рано. В Пловдив изкарват средно 1419 лв. при 1398 лв. в началото на годината – увеличение с  1,5%.

По данни на Евростат към 1 юли т.г. най-ниската минимална заплата в страните от ЕС е била в България - 363 евро, а най-високата - в Люксембург - 2313 евро. Разликата между двете крайности е 6,4 пъти, уточняват от европейската статистическа агенция.

Минималната работна заплата в България стана 710 лв. от 1 април. Преди това размерът ѝ беше 650 лв. (332 евро).

Според публикуваните днес актуални данни на сайта на Евростат България е сред страните с най-висок средногодишен темп на растеж на минималните възнаграждения между януари 2012 г. и януари 2022 г. . По този показател първа е Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто). Най-ниски средни годишни темпове на растеж сред са регистрирали във Франция и Малта (с по +1,4 на сто за всяка), следвани от Нидерландия (+1,9 на сто).

Към 1 юли 21 от 27-те членки на ЕС са въвели национална минимална заплата. Страните без такава са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.

Националните минимални ставки на работни заплати, отчитани по метадологията на Евростат в края на съответното полугодие, се представят като месечни показатели за брутни доходи, т.е. преди приспадане на данъци върху дохода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Тези удръжки варират в различните държави.

Поради тези разлики и с цел по-приложимо сравнение, статистиката взима предвид и минималните заплати на страните от ЕС изразени в паритети на покупателната способност (ППС) за разходите за крайно потребление на домакинствата, изразяващ колко валутни единици струва определено количество стоки и услуги в различните страни, и елиминиращ ефекта от разликите в ценовите нива между страните, създадени от колебания в обменните курсове на валутите им, уточнява БТА.

Тази корекция намалява разликите между страните, като сравнява стандарти на покупателната способност (СПС). При сравнение на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски нива на показателя е Латвия - 630 евро. България заема второто място сред държавите с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-висок показател (1747 евро).