Притча за споделенето богатство

Купил си един човек къща - голяма, красива, с чудна и плодоносна овощна градина. Съседът му се оказал обаче лош и завистлив, постоянно кроял планове как да помрачи усмивката на лицето му. Изхвърлял боклука си пред вратата му, разнасял злепоставящи лъжи по негов адрес, вършел гадост след гадост.

Новодомецът обаче нито веднъж не се ядосал.  И така, един ден се събудил отново в добро настроение, излязъл на входа, да се порадва на утрото, а там - ведро с помия. Човекът взел ведрото, почистил го, напълнил го с вкусни и сочни ябълки от градината си и тръгнал към съседа. А онзи, като чул, че някой чука на вратата му, злорадо потрил ръце: "Най-накрая го вбесих!"

Отворил вратата готов за скандал, а съседът му подал ведрото с ябълките усмихнал се и казал: "Заповадяй съседе и да ти е сладко! Кой с каквото е богат, това и дава!"