САЩ и Русия преговарят за международните активи на „Лукойл“. Кой ще купи рафинерията в Бургас?

Българските активи на руската петролна компания „Лукойл“, включително рафинерията в Бургас, са част от мащабна сделка за международния бизнес на групата, която се обсъжда паралелно с преговорите между САЩ и Русия за войната в Украйна. Става дума за портфейл от петролни находища, рафинерии и бензиностанции по света, оценяван от „Лукойл“ по-рано тази година на около 20 млрд. долара.

Според американското издание The New York Times, сделката все още не е финализирана и се нуждае както от одобрението на американското правителство заради санкционния режим, така и от съгласието на руската страна. В международния пакет попадат рафинерии в България и Румъния, 45% дял в нидерландската рафинерия Zeeland, както и нефтени и газови активи и мрежи от бензиностанции в редица държави.

Европейските рафинерии на „Лукойл“ имат общ капацитет от около 400 хил. барела дневно. На фона на проблемите с предлагането на дизелово и авиационно гориво те се разглеждат като особено ценна част от портфейла. В оригиналния материал именно съоръженията в България, Румъния и Нидерландия са посочени като важни за увеличаване на доставките на горива.

Консорциум с американско и близкоизточно участие

Като водещ кандидат за придобиването на активите се очертава група около американския милиардер и инвеститор Тод Боули. В консорциума участват още инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства, както и американската International Development Finance Corporation (DFC), която планира да придобие дял в сделката.

Financial Times съобщи през септември, че Боули е получил подкрепата на американското правителство и влиятелни инвеститори от Персийския залив. Reuters уточни тогава, че не е успяла независимо да потвърди публикацията.

Според The New York Times, руският президент Владимир Путин е повдигнал въпроса за сделката по време на среща на 5 септември с американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Идеята е евентуалната транзакция да бъде използвана и като сигнал за възможно възстановяване на икономическите отношения между Русия и САЩ. От американска страна тя се разглежда и като възможност за увеличаване на енергийните доставки и натиск надолу върху цените.

Изданието обръща внимание и на бизнес връзки между част от потенциалните инвеститори и семействата на хора, участващи в американските преговори. В същото време няма данни самите Уиткоф или Къшнър да имат финансово участие или да получат пряка печалба от сделката. Представител на администрацията заявява, че двамата са участвали в договарянето на условията за американското държавно участие, така че САЩ да получат предварително плащане и участие в бъдещи печалби.

Carlyle също остава в надпреварата

Процесът по продажбата започна след американските санкции срещу „Лукойл“, които принудиха руската компания да търси купувач за международните си активи. Първоначално интерес проявиха множество компании, включително американски енергийни групи. Швейцарската Gunvor направи опит да придобие портфейла, но американското финансово министерство отказа да разреши сделката.

През януари инвестиционната компания Carlyle постигна предварително споразумение за значителна част от международния бизнес на „Лукойл“, но окончателното американско одобрение се забави. Според Financial Times именно това е позволило на конкурентната група около Боули да се включи по-активно в наддаването.

Бъдещето на активите има особено значение и за България. „Лукойл“ управлява най-голямата петролна рафинерия в страната – „Лукойл Нефтохим Бургас“. През септември българският парламент премахна въведената по-рано забрана за износ на горива към останалите държави от ЕС, която беше наложена след американските санкции, с цел да се облекчи работата на рафинерията и да се стабилизират регионалните доставки.

Кой ще придобие международните активи на „Лукойл“ засега остава отворен въпрос. Сделката е необичайна с това, че окончателният ѝ резултат зависи не само от преговорите между продавач и купувач, но и от американската санкционна политика и отношенията между Вашингтон и Москва.