Войната с Иран струва на ЕС над 113 млрд. долара за енергия

Държавите от Европейския съюз са похарчили над 100 млрд. евро (113,5 млрд. долара) допълнително за внос на енергия от началото на войната с Иран, което принуждава европейските политици да търсят алтернативи на изкопаемите горива на фона на рязкото поскъпване на енергията.

Потребителите в някои европейски държави плащат с близо 50% повече за гориво на бензиностанциите, като цените надхвърлят еквивалента на 11 долара за галон, след затварянето на Ормузкия проток, през който в мирно време преминаваше около една пета от световната търговия с петрол, предава Асошиейтед прес.

„Времената са сериозни“, заяви европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен по време на среща на енергийните министри от 27-те държави членки в Дъблин. По думите му, въпреки огромните допълнителни разходи, Европа не е получила „нито една допълнителна молекула газ или петрол“.

Йоргенсен каза, че министрите ще обсъдят планове за ускоряване на прехода от изкопаеми горива към електроенергия и за разширяване на електроенергийната инфраструктура в ЕС. След прекратяването на зависимостта от руските енергийни доставки след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., Европа стана силно зависима от директния внос на енергия от Съединените щати.

„Европа е един от най-уязвимите региони, ако не и най-уязвимият, когато става дума за дизелово гориво“, заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол. Той отбеляза, че около 50% от доставките на дизел за Европа идват директно от САЩ.

Междувременно представители на Републиканската партия в ключови американски щати призоваха за забрана на износа на дизелово гориво с цел увеличаване на вътрешните запаси преди междинните избори. Това поставя под съмнение споразумението, договорено от президента Доналд Тръмп през 2025 г., което предвижда продажба на енергийни ресурси за 750 млрд. долара на Европейския съюз.

Ирландският министър на климата, енергетиката и околната среда Дара О'Брайън заяви, че подобна забрана е „малко вероятна“, тъй като би навредила на икономиките и от двете страни на Атлантическия океан. Въпреки това той предупреди, че ЕС трябва да бъде подготвен за най-лошия сценарий.

„Трябва да бъдем предпазливи. Не можем да си позволим самодоволство“, каза О'Брайън.

Йоргенсен посочи, че е изпратил „много ясен сигнал“ до американските власти с призив да не се допуска подобна забрана, като същевременно настоя Европа да намали зависимостта си от външни енергийни източници, чиито доставки могат да бъдат нарушени от войни или политически решения.

„Това показва колко нездравословно и неустойчиво е да зависим от енергийни източници от други части на света. Трябва да прекратим тази зависимост и да заменим вносните, замърсяващи и скъпи изкопаеми горива с местно произведена енергия и зелено електричество“, подчерта той.

Финландският министър на околната среда Сари Мултала даде страната си за пример за енергийна независимост.

По думите ѝ ядрените реактори, вятърните турбини, торфищата и водноелектрическите централи осигуряват 95% от електроенергията на Финландия, което допринася за сравнително ниски цени на електроенергията.

„Нарастващото безпокойство около цените на енергията преди зимата създава силен натиск върху политиците да помогнат на гражданите да се справят със ситуацията“, заяви тя.