Eврозоната изненада с икономически растеж в края на 2022 г.

Икономическото представяне на еврозоната надмина очакванията, отчитайки положителен растеж през последното тримесечие на 2022 г., предаде Си Ен Би Си.

Според предварителните данни на Евростат, огласени днес икономиката на еврозоната е нараснала с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното тримесечие, докато тази на ЕС е останала без промяна на тримесечна база. Икономистите очакваха спад на брутния вътрешен продукт на еврозоната от 0,1% за същия период, сочат данни на Ройтерс.

Резултатите идват, след като еврозоната и ЕС регистрираха ръст на БВП от 0,3% за третото тримесечие на миналата година.

Първоначалните оценки за годишен растеж на икономиката за цялата 2022 г. на база сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, сочат, че БВП на еврозоната е нараснал с 3,5%, а на ЕС – с 3,6%

Регионът на единната валута бе подложен на значителен натиск след нахлуването на Русия в Украйна, което допринесе за допълнителни проблеми с веригите на доставки и доведе до скок на цените на храните и енергията. Миналата година икономисти предупредиха, че 20-членният регион може да се е насочил към рецесия.

Цените на енергията се охладиха през втората половина на 2022 г., което донесе известно облекчение на по-широкото икономическо представяне на еврозоната.

Очаква се еврозоната да нарасне с 1,9% през четвъртото тримесечие в сравнение със същия период на 2021 г., сочат предварителните данни.

„Предварителният доклад за БВП на еврозоната показва, че икономическият растеж отново се е забавил през четвъртото тримесечие, но не е спаднал директно, противопоставяйки се на прогнозите от бизнес проучванията“, посочи в имейл до клиетни Мелани Дебоно, старши икономист за Европа в Pantheon Macroeconomics.

Въпреки това Германия изненада с по-слабо представяне. Най-голямата европейска икономика се сви с 0,2% през последното тримесечие на 2022 г., като сега анализаторите очакват Берлин да изпадне в рецесия.

„Германия вероятно е навлязла в плитка и кратка рецесия през четвъртото тримесечие, която ще продължи през първото тримесечие на 2023 г., преди икономиката да се стабилизира през второто тримесечие на тази година“, коментира Саломон Фидлер, икономист в Berenberg.

Италия, третата по големина икономика в региона, също отчете отрицателен растеж - спад от 0,1% през четвъртото тримесечие. Рим и Берлин бяха силно зависими от руския газ.

„Днешните данни показват, че еврозоната вероятно е избегнала навлизането в техническа рецесия през това тримесечие. Това ще насърчи ЕЦБ да продължи по стръмния път на затягане на паричната политика с цел борба с инфлацията“, добави Дебоно от Pantheon Macroeconomics.

ЕЦБ ще заседава в четвъртък за да определи следващите си стъпки в паричната политика, като икономисти, анкетирани от Ройтерс и Фактсет, прогнозират, че банката ще одобри увеличение на лихвените проценти с 50 базисни пункта, като основната й ставка (лихвата по депозитите) ще достигне 2,5%.

Пазарните играчи ще слушат внимателно коментарите на председателят на ЕЦБ Кристин Лагард за насоки относно това колко още повишения на лихвите може да се очавкат през следващите месеци.

Някои икономисти твърдят, че еврозоната все още може да влезе в рецесия по-късно тази година.

„Гледайки напред, смятаме, че еврозоната (с изключение на Ирландия) ще изпадне в рецесия през първата половина на тази година, тъй като ефектите от затягането на политиката на ЕЦБ се засилват, домакинствата се борят с кризата на разходите за живот и външното търсене остава слабо“, коментира Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics.

„Но това няма да откаже ЕЦБ от плановете й да повиши допълнително лихвите, включително с 50 базисни пункта в четвъртък“, добави той.