8 красиви спомена от детството

Всичко е различно, когато сме деца: дърветата са по-високи, цветовете са ярки, и всеки следващ ден е по-интересен от предишния. Още по-важното е, че някои неща, които ни се случват, остават за дълго в нашата памет, а понякога дори завинаги.

За тези, които си спомнят тези моменти от детството си, Bright Side събра следните красиви истории. Може би нещо подобно се е случило и на вас?

Баща ми винаги ме водеше на училище. Една зима, пътят беше покрит с дебел лед. След няколко неуспешни опита да преминем, застанахме на четири крака и се изкачихме нагоре по хълма. И двамата пристигнаха точно навреме – аз за закуска в училище, а баща ми за работа.

***

Помня го сякаш беше вчера.

Ходехме до фермата за пчели на дядо ми в провинцията. Стигахме до там с колело, въртяхме педалите много бързо. Баба ни ни хранеше с домашно приготвен хляб и мляко. Когато пристигнахме, поставяхме буркана с мляко в реката, така че да стои охладено и да не се развали.

***

За мен, детските спомени са свързани с вкусна храна. Ядях сандвич, съставен от две бисквитки и само малко масло между тях. Сега това е вкусът на детството ми!

***

Когато бях на пет, винаги ми се струваше, че баща ми се отегчава, докато гледа телевизия. Затова отивах в стаята си, вземах няколко играчки и нарочно ги повреждах. Тогава ги носех на баща ми, за да ги оправи. Мислех, че го прави щастлив.

***

Баба ми работеше в един гараж в склад, и често ме вземаше със себе си на работа. Един път успях да й се изплъзна. Намери ме в гаража. Стоях до един варел със златни зърна и ги втривах в косата си. Мислех, че ще изглеждам като Рапунцел! Въпреки, че си измих косата няколко пъти, седмици наред оставях следи от злато, като фея.

***

Спомням си ясно, когато майка ми се опитваше да ме убеди да се откажа от идеята, като казваше: «Ако всички започнат да носят скъсани джинси, и ти ли ще си част от стадото?» Не знам как започна тази тенденция, но тя се оказа права ...

***

Спомням си, че когато бях в 5-ти клас, една сутрин родителите ми ме събудиха за училище, както винаги. Попитах ги, “мога ли да не ходя  днес”? Баща ми отговори: “Разбира се, че може, Стани, облечи се и си оправи леглото бързо”. Повярвах му и направих всичко възможно най-бързо... Тогава осъзнах, че е 1-ви април!

***
Когато бях дете, често ме изпращаха на пазар. Случваше се да забравя някой продукт от списъка и ме пращаха обратно в магазина. Не исках да създам впечатлението, че съм глупаво момче с лоша памет, така че като се връщах, сменях прическата и започвах да говоря с престорен глас. Бях майстор на конспирация.

Източник: obekti.bg