Когато разходите изпреварват доходите

Успяват ли доходите да догонят инфлацията или напротив – за пръв път от десетилетие българинът реално обеднява. Отговор на този въпрос търси Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Данните за тях през второто тримесечие на годината са повод за извеждането на няколко основни извода:

• Ръстът на средния доход на лице от домакинство през второто тримесечие е 16,5%. Същевременно средният темп на нарастване на потребителските цени на годишна база през април, май и юни е 15,6  на сто. С други думи, посочва авторът, към средата на годината ръстът на доходите все още изпреварва този на инфлацията, но с много малко. Той допуска, че инфлацията през следващото тримесечие ще надхвърли повишението на доходите, тъй като годишният индекс на потребителски цени, въпреки мерките за отделни стоки, достигна 17,3%.
• При доходите от различни източници се наблюдават различни темпове на растеж. Докато ръстът на пенсиите е 39%, то при работната заплата повишението е със 7,7%, от самостоятелна заетост – с 1,7 на сто. Значителното повишение на пенсиите през последната година води до значително изпреварване на инфлацията при доходите на хората от третата възраст. Това обаче не важи за работещите – тъкмо напротив, при тях повишението е два пъти по-малко от това на цените.

• Ръстът на доходите от социална помощ е 5,2% на годишна база. Въпреки че повишенията на пенсиите успяват да подкрепят долния край на доходната структура (повечето от тях са във втори-четвърти доходен децил), липсват достатъчно мерки за повишение на доходите на най-бедните. В резултат домакинствата, които и без това са с най-ограничени доходи, страдат най-много от ръста на цените и тяхната покупателна способност се свива най-бързо. Това налага необходимостта от преформулиране и по-прецизно таргетиране на социалните разходи към най-нуждаещите се.
• На фона на повишение на доходите с 16,5%, разходите растат със 17,8% на годишна база. С други думи възможностите за потребление на домакинствата се свиват. Това личи и в представените от НСИ промени в количествата консумирани стоки, като хляб, зеленчуци, месо и мляко, т.е. все основни стоки от потребителската кошница.
• Същевременно се променя и общата структура на разходите с повишение на дела на разходите за храна и транспорт. Домакинствата съкращават разходите си до стоките и услугите „от първа необходимост“, но именно при тях цените растат най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което допълнително ограничава възможностите за потребление.

Общият преглед на доходите и разходите на домакинствата сочи, че промените в икономическите условия и бързият ръст на потребителските цени имат значителен негативен ефект. От една страна работодателите са под натиск да увеличават заплатите на служителите си поне до темпа на повишение на цените, но от друга следващото правителство е изправено пред нелеката задача да предефинира социални политики така, че да подкрепи доходите на най-бедните.