Германците вече не възприемат Русия като основна заплаха

Русия не показва признаци, че възнамерява да прекрати непровокираното си нападение срещу Украйна две години след като започна пълномащабна инвазия, но германците вече смятат, че въпроси като миграцията и заплахата от радикалния ислям са по-непосредствени от заплахата в Кремъл.

Това сочи ново проучване, публикувано в понеделник преди Мюнхенската конференция по сигурността - среща на висши политически и отбранителни служители, която започва в Германия в петък, съобщава Politico.

Въпреки че в миналогодишния Мюнхенски индекс за сигурност Русия беше възприемана като заплаха номер едно в Германия, сега тя се е върнала на седмо място в годишния доклад.

Моделът се повтаря и в групата на държавите от Г-7 - заплахата от страна на Русия беше посочена като най-голямото притеснение в проучванията, проведени в края на 2022 г. за Мюнхенския индекс за сигурност за 2023 г., но година по-късно спадна до четвърто място.

Констатациите идват в решаващ момент от войната, когато Украйна се опитва да си осигури европейска подкрепа, тъй като ангажиментът на Съединените щати към военните усилия отслабва поради продължаващата съпротива на републиканците в Конгреса на САЩ.

По-рано този месец Европейският съюз договори пакет от помощи за Киев в размер на 50 млрд. евро, но вече има доказателства, че той е недостатъчен, тъй като финансовите нужди на Украйна нарастват с всеки изминал ден.

Заключението на проучването, че германската общественост е по-малко загрижена за руската заплаха, от преди, е знак за промяната на приоритетите в Европа, докато войната навлиза в третата си година без особени резултати.

Макар че от началото на войната Украйна нанесе сериозни щети на руската армия, нейното контранастъпление през 2023 г. отбеляза бавен напредък. В стремежа си да пренастрои военната стратегия на страната си президентът Володимир Зеленски замени миналата седмица своя висш генерал Валерий Залужний с Олександър Сирски и започна по-широка промяна в ръководството.

Войната в Украйна се очаква да доминира като тема на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността, на която се очаква да се появи и самият Зеленски.

Мюнхенският индекс на сигурността за 2024 г. разкрива и как войната в Украйна се конкурира с други геополитически заплахи и приоритети.

Загрижеността за масовата миграция и радикалния ислямски тероризъм сега оглавяват списъка със заплахи в Германия - обрат в сравнение с предходната година.

Заплахата от радикалния ислямски тероризъм се изкачи на второ място в сравнение с 16-то място миналата година. Масовата миграция в резултат на война или климатични промени, която миналата година беше на второ място, сега заема първото място. Авторите на доклада обясняват тези промени с атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври, като отбелязват, че проучването е проведено през октомври и ноември миналата година.

Както и в много други страни, терористичната атака на Хамас на 7 октомври изглежда е предизвикала рязко нарастване на загрижеността на германците за радикалния ислямски тероризъм", се отбелязва в доклада, като се добавя, че "сега Германия има най-високо ниво на загриженост за миграцията сред изследваните страни".

Проучването, в което са участвали 12 000 души през есента на миналата година, също така представя поглед и върху мисленето на много от най-богатите страни в света. Голяма част от населението на страните от Г-7 смята, че след 10 години техните държави ще бъдат по-малко сигурни и богати, се посочва в доклада. Перспективите на т.нар. държави от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - обаче се оценяват по-положително от населението им.

В момента цели 72% от населението на света живее в автокрации, докато преди десет години този процент е бил 46.