В края на 90-те години и в началото на XXI век Германия получи титлата „болният човек на Европа“ заради проблемите в икономическото си развитие и рецесията от 2003 г. Тогава германската икономика се забави значително под натиска на разходите за пълната унификация на страната, както и под влиянието на различни структурни проблеми. Превъртаме часовника с две десетилетия напред и тази титла отново като че ли е залепена на най-голямата европейска икономика заради рецесията в края на 2023 г. и предизвикателствата, пред които е изправена заради войната в Украйна, структурни проблеми и политическата нестабилност.

Терминът „болен човек“ е използван за пръв път от руския император Николай I по повод Османската империя в края на XIX век. Оттогава редица страни са били характеризирани по този начин, като в най-модерната европейска история той е бил „заслужен“ освен от Германия и от Италия (в различни периоди от началото на XXI век до днес), от Гърция (когато беше изправена пред фалит през 2012–2015 г.) и Обединеното кралство (след Брекзит и по време на пандемията, при втория случай с буквалното му значение).

Растежът в еврозоната е бавен, като това е може би най-мекото определение в случая. Финансовите проблеми на страните от Южна Европа (Испания, Италия и отчасти Франция), структурните проблеми в европейските икономики (демографски, приоритетни и други), както и липсата на донякъде ясна визия в развитието на „небюрократичната“ част от европейската политика, като че ли хвърлят Стария континент от криза в криза.

„Болестта“ на Германия

От 2008 г. до сега има няколко константи, главната от които е, че двигател на икономиката на еврозоната е Германия, докато „болните хора“ са останалите големи икономики (с общ номинален БВП над 1 трлн. долара) – Франция, Италия и Гърция. Въпреки че Германия преживя рецесия през 2008 г., както и изключително мимолетна такава през 2012 г. и по време на ковид пандемията, германската икономика е тази, която тегли европейската напред. Политическата последователност на Ангела Меркел по време на дългогодишното ѝ управление заедно с положителните структурни и бюджетни реформи (реформиране на пазара на труда, стриктно прилагане на правилото на „черната нула“ за недопускане на бюджетни дефицити) поставиха страната на лидерското място на Европа.

Краят не ерата Меркел обаче настъпи през 2021 г. след 16 години начело на Германия. В края на това управление структурните проблеми на страната отново изскачат на преден план, както и политическата немощ на коалиционното правителство на социалистите, водено от бившия финансов министър на страната Олаф Шолц. Така в началото на 2024 г. Германия изпадна във фазата на т.нар. „техническа“ рецесия (БВП на страната се понижи три поредни тримесечия с около 0,5% на годишна база).

Техническото понижение на БВП като че ли бледнее пред структурните проблеми на германската икономика. Процесите по деиндустриализация на най-голямата европейска индустрия са видими. Големи концерни като BASF затвориха заводите си в Германия главно поради непосилните разходи за енергия, формирани след края на ерата на евтиния руски газ за Германия. Налагането на зелените политики допълнително утежнява ситуацията в страната, която се отказа от ядрените си мощности само за да включи отново въглищните си централи през 2022 г. след началото на войната в Украйна. Зимният сезон на 2022–2023 г. е посрещнат с недомислената кампания за ограничаване на потреблението на енергия от домакинствата, в която федералното правителство се опитва да обясни на гражданите по колко пъти и по колко време да се къпят. В същото време инфлацията накара традиционните немски спестители да се чувстват все по-несигурни, докато мерките за борба с нея, прилагани от ЕЦБ, поставят капиталовите инвестиции и недвижимите имоти под натиск.

И така, германската икономика в началото на 2024 г. е в рецесия, докато тази на еврозоната – не. За пръв път от 2003 г. насам. А двигателите за растежа са „болните хора“ от последните години – Италия, Испания и Франция.

Рецептата за „здраве“ на Южна Европа

Заслужава си да погледнем по-детайлно в това какво различно се случи в тези страни. Нека започнем от Италия, където реалният икономически растеж продължава да е изключително нисък (но положителен!). Като че ли основна заслуга за това имат активните мерки на правителството на Джорджа Мелони за борба с инфлацията, които намалиха шока от цените на енергията и несигурността в икономиката. Въпреки популисткия характер на правителството в Рим инфлацията в страната е близка до 0 по данни от януари 2024 г., докато тази в Германия е близо 3%. Разбира се, това е за сметка на сериозен бюджетен дефицит, като от началото на 2020 г. той надхвърля 7% от БВП за всяко едно тримесечие. Нивото на дълга към БВП на страната е над 140% и само политиките на ЕЦБ успяват да държат италианския фиск „над водата“. За сравнение – немските бюджетни дефицити са под 3% от БВП, а нивото на федерален дълг е малко над 60% от БВП.

Испания също се представя по-добре от очакванията, като в края на 2023 г. иберийската икономика расте с 0,6% на годишна база, а инфлацията в страната е 3,4%. Бюджетният дефицит е на нива от около 4,5% от БВП, докато нивото на дълга е на нездравословните 110% от БВП. Испания също като Италия е една от страните, въвела агресивни фискални мерки за борба с инфлацията, като високата норма на безработица (11,7% в края на 2023 г.) допълнително помага в тази насока. Структурно испанската икономика продължава да се намира в незавидно положение, където е повече от десетилетие. Всъщност това, че Испания и Италия „бутат“ растежа в еврозоната, по-скоро е следствие от способността на икономиките им за работа в режим на криза за разлика от тази на Германия.

Франция като че ли изглежда в гранична ситуация спрямо Германия и Южна Европа. От една страна, икономиката на първата европейска република не отбелязва ръстове от началото на войната в Украйна (но и не се понижава). От друга страна, сериозните структурни (напр. изключително зависимият от субсидии аграрен сектор) и демографски проблеми не срещат ясна стратегия за решаването им.

Време е да отбележим и „отличника“ в еврозоната, който при текущото икономическо състояние на валутния съюз се явява… Гърция. Същата тази Гърция, която през 2014 г. технически фалира, която беше управлявана от лоши момчета като Ципрас и Варуфакис, успя на цената на редица тежки икономически и политически реформи да стабилизира икономиката си. През 2024 г. отбелязва сравнително стабилен икономически растеж от 1%. Изненадващо, но проводниците на политиката на реформи, които в повечето случаи са за сметка на гръцкия народ, продължават да получават сериозна подкрепа от населението на страната.

Дали сегашното състояние е индикатор за сериозна промяна в различните икономики от еврозоната, или по-скоро е временна размяна на позициите?

Прогнозите на Европейската комисия за състоянието на основните икономики в края на 2025 г.

Прогнозите са, че Германия ще се върне на пътя на растежа, но изоставайки от останалите водещи икономики във валутния съюз. По-внимателно вглеждане в данните показва, че растежът на останалите икономики (с изключение на този на Гърция) ще бъде подкрепян от формирането на сериозни дефицити. Тук изниква и един ключов въпрос – какво би станало, ако Германия повиши своите фискални дефицити и по този начин стимулира икономиката си. Такива призиви вече се чуват, като нуждата от инфраструктурни инвестиции в Германия е определяна като повече от належаща. Ако допуснем политическа промяна в курса на Германия, която може да се случи на база ниските нива на задлъжнялост на страната, можем да станем свидетели на рязка смяна на статута на страната от „болен човек“ до „икономически двигател“. Предвид нарастващата политическа опасност от крайнодесни и популистки движения (като „Алтернатива за Германия“) не е изключено едно бъдещо правителство, оглавявано от Християндемократическия съюз, от който беше и Ангела Меркел, да тръгне, макар и ограничено, по този път.

Колкото до страните от Южна Европа, при тяхната бюджетна и дългова структура фактът, че в момента растежът в еврозоната идва от тях, по-скоро се дължи на пригодността им към кризи. Източниците за бъдещ растеж изглеждат силно ограничени предвид високите нива на дефицит, както и липсата на ясна визия за излизане от дълговите им затруднения. На тази база прилагането на по-стимулираща стратегия от тях е малко вероятно. Макар и ситуацията в началото на 2024 г. да наподобява българската приказка „Болен здрав носи“, картата на вероятностите е такава, че по-скоро „болният човек на Европа“ отново ще се превърне в двигателя за растеж на региона. За „добрите момчета“ сега остават повече трудни решения, отколкото път към прогреса.

Къде е България?

С оглед на икономическите показатели ситуацията у нас далеч не изглежда толкова сериозна, колкото в западноевропейските икономики. Високата инфлация въпреки проблемите, които донесе със себе си, даде място на правителствата за фискални маневри. Всъщност сегашното положение може да се окаже изключително положително за България, още повече с евентуалното приемане на страната в еврозоната и сериозните икономически възможности, които то ще донесе. Тук идва едно голямо АКО. Структурата на българската икономика, фиск и задлъжнялост предоставят пред страната ни много повече възможности, отколкото рискове. Въпреки това прогнозният реален икономически растеж на България изглежда по-скоро вял по данни на Европейската комисия. Това се дължи главно на структурата на българската икономика и липсата на ясна визия и лидерство в икономическите процеси, резултат от политическата нестабилност и ситуация на пат в управлението на страната. От многото въпросителни у нас едно изглежда сигурно – без стратегия за изграждане на социално-икономическа структура в България ще поемем по пътя на изпуснатите възможности. С ясна визия – пред нас се открива много голям потенциал за растеж. Всичко зависи само от нас.