Направете си един експеримент. Идете на пясъчен морски плаж, загребете шепа пясък и я разгледайте отблизо. Твърде вероятно е да забележите многобройни частици с ярки цветове, които няма как да са естествени песъчинки. Да, точно така, те са от пластмаса. Нека да видим какво ни казва науката. Първото изследване по темата е публикувано през май 2004 г. в Science под ръководството на британския учен Ричард Томпсън, известен днес като „кръстника на микропластмасите“. Новаторското проучване констатира мащабно натрупване на пластмасови частици и изкуствени влакна в природата и въвежда названието „микропластмаси“. Това определение включва всички полимерни частички с големина до 5 мм. Най-малките тела с размери под 1 микрометър (0,001 мм) се наричат „нанопластмаси“. За краткост в следващите редове ще използваме понятието „микропластмаси“ като събирателно. Пластмасовите частици в природата са два вида според произхода си – първични и вторични. Първичните поначало са малки. Такива са, да речем, микрогранулите, използвани в козметиката, любимите на децата блещукащи прашинки (брокат) или пък полимерните микропелети, използвани като суровина в производството на пластмаси. Вторичните от своя страна...