Промените в бизнеса и обществото се случват бързо и неусетно. Озовахме се в среда, доста различна от тази преди няколко години. Към някои реалности сме се адаптирали, за други сме изостанали, а трети не са ни по вкуса.

Във всеки случай бизнесите на бъдещето ще са тези, които успеят да се адаптират, преди да им се налага да го направят.

Демографската криза

Тя се усеща в повечето развити икономики и това води до промяна в установения баланс на отношения и стандарти между работодател и служител в повечето индустрии. При наемане на служител компаниите масово вече не целят откриване на перфектния кандидат, а такъв, който да покрие минималните изисквания за длъжността.

Ефективните професионалисти с адекватни знания, умения и опит са лимитиран брой, твърде скъпи и много компании се борят за тях. Бизнесът тепърва свиква с мисълта, че трябва да инвестира време и ресурс в преквалификация и отглеждане на таланти.

Така ниската раждаемост, икономическият ръст, водещ до отваряне на нови работни места, новата работна култура след пандемията водят до значително по-голямо търсене на кадри от предлагането и служителят е този, който задава правилата на работа. Въпреки влошената ситуация в някои сектори през 2023 г. добрите служители остават в по-силна преговорна позиция.

Набира сила и културата да се търсят права без отговорности. Това влияе на продуктивността и ангажираността на служителите в компанията. Фрийланс, хоум офис, парт тайм, хибриден модел на работа – има натиск за либерализиране и разбиване на стриктните работни отношения, и без изненада, дистанционно работещите са с доказано по-силна вероятност да напуснат и имат по-слаба връзка с компанията.

Всичко това е подсилено от достъп до социални медии и всякакви онлайн занимания по време на работа, конферентни разговори вместо работни обяди, лесен достъп до нови кариерни възможности и опортюнистичен поглед към работата. Случва се счупване на общите норми и нарастващо отчуждаване на служителите от целите на компанията.

Социалните медии са основната, а не алтернативната среда

Свидетели сме на засилваща се социална изолация, притъпена от илюзорно (или просто ново) чувство за свързаност чрез социални медии и дигитална комуникация. Подпомогната от плацебо доза, която винаги е под ръка в телефона, част от Gen Z поколението в цял свят преживява атрофия на нуждата от жива човешка връзка. Много от личните цели и преживявания вече се случват в социалните медии. Това измества традиционните стремежи и съответстващите поведения, които един служител би имал в своята работа.

Може да грешим, ако смятаме че, опитът, който предлагаме, е най-ценното за някого и да се окаже например, че онлайн имиджът, който ще получим с работата, е далеч по-ликвидно възнаграждение. Предизвикателството е различията в новите поколения да бъдат съобразени и превърнати в актив за бизнеса и да се подхожда с разбиране към мотивацията и перспективата на новата работна сила.

Тържество на популизма

Свидетели сме как на глобално ниво популизмът се превръща от средство за повишаване на резултати на избори в основна цел на политиката. Популизмът се случва и в компаниите, където вече не е най-важно да се търси ефективност, постигане на цели и добра организация, а е важно да се угоди на индивидуалните предпочитания, дори с цената на несправедливост и компромис с бизнес резултатите. Политическата коректност става по-приоритетна от бизнес целите на компанията. Нарастващата агресия и враждебността са рамкирани като социален активизъм.

Общественият порив за поляризация е световно явление, което се засилва в последните години и води до силни деления и сегрегация в общностите.

Woke vs. anti-woke, за и против Русия, за и против интеграцията на малцинства и бежанци, за и срещу корпоративната печалба, за Израел или за Палестина, за и срещу чалгата, за и против работата от вкъщи, за усърдната работа или минимална работа. Обществена цел е да измислим милион начини да се делим, вместо да се обединяваме. Социалната поляризация обособява все повече страсти и формира културата, при която различията са толкова определящи, че няма място за съвместимост. Различията спират да бъдат гледани като разнообразие на възгледи, а като червени линии, зад които има отвращение и погнуса.

Поляризацията допълнително се подсилва от намаления жив социален контакт и заместването му със съдържание от социалните медии, чиито алгоритми са направени допълнително да затвърждават вярванията и гледните точки, към които имаме пристрастия.

Конкуренция в нови плоскости

Случва се технологична надпревара между нетехнологичните бизнеси. Докато преди борбата беше от кого и за колко купуваш, на кого и за колко продаваш, с изравняването на възможностите и отворения достъп до глобален пазар конкуренцията се развива в нови измерения:

- Колко добре можем да използваме изкуствен интелект за процесите в компанията? Колко разход може да ни спести AI? Каква допълнителна стойност може да създаде за клиентите и служителите ни?

- Колко добре се позиционираме в социални медии? Успяваме ли да привлечем чрез тях клиенти, бизнес партньори, служители? Имаме ли партньорства с инфлуенсърите и тренд сетърите в нашата индустрия?

- Сверили ли сме си часовника с глобалните лидери на нашия пазар? Ще запазим ли позиция, ако световен лидер реши да инвестира милиони в регионална експанзия?

- Имплементирали ли сме най-новите производствени технологии?

Технологиите вече позволяват не само по-висока производителност и повишаване на продажбите, но и създаване на допълнителни бизнес линии, нови бизнес модели и отключване на глобални партньорства.

Работни умения масово ще излязат от употреба

Скоростта, с която установени работни умения излизат от употреба, е по-бърза от всякога. Предизвикателство за всеки по-зрял бизнес е да синхронизира работата на предишните поколения с тази на по-младите. Понякога липсва желание за промяна, друг път липсва възможност. Много служители не се поддават и не търсят преквалификация, други я търсят, но компаниите не я предоставят. Това води до хора, които стоят на работа, без да са ефективни, или до уволнения на хора, които не са стимулирани да се адаптират към технологиите. Един ден се събуждат като от студен душ и виждат, че гордо държат в ръцете си молив, който не е подострян през последното десетилетие.

Силата на изкуствения интелект

AI вече е в ръцете на всеки бизнес почти безплатно. Той ще замени различни видове човешки труд, но и ще отключи нови възможности за почти всеки професионалист и бизнес. Досега немислими бизнес модели ще заработят поради намалени разходи. Стари бизнес идеи и проекти могат да бъдат преразгледани. Може да се окаже, че са с обновена икономическа стойност, тъй като вече е възможно да бъдат направени с изкуствен интелект – минимален разходи за труд и безкраен интелектуален капацитет.

Персонализирано обслужване и препоръки, автоматизирани продажби, грижа за всеки клиент с личен асистент, писане на уникално съдържание, генериране на видео, снимки, музика, изкуство, дизайн, проектиране, обработка на документи и масиви от данни, задълбочени анализи, отчети, финанси, писане на софтуер, тестване на продукти и процеси и т.н. – стотици дейности спират да бъдат предизвикателство и значим разход.

Състезанието продължава, но изкуственият интелект ще е стероидът, който някои бизнеси ще се научат бързо да използват.

Парите

100 долара не са това, което бяха. Натискът на обществото към политиците да се поддържа постоянен растеж, да не се пукат балони и да не се случват естествените кризи, води до принтиране и наливане на пари в много сфери, отрицателни лихви и съответно обезценка на трудно направените спестявания на хора и бизнеси.

Харчене на пари, които нямаме, за разходи, които не повишават производителността, няма как да не водят до инфлация и изкривяване на пазарните баланси. Като резултат се появиха милиони хора с ниска чувствителност към цените и това позволи на определени компании да увеличат цените си, без това да намалява търсенето. Така станахме предвидима жертва на невиждана от десетилетия инфлация и допълнително непропорционално изкривяване на цени спрямо стойността на продукти и услуги в определени индустрии. Позитивното е, че когато си поръчваме една бира в Лондон, вече не ни се вижда толкова скъпа.

Устойчивостта

Ковид кризата доказа едно – при тотален блокаж на света: производства, доставки, движения на хора – бизнесът и икономиката на света бяха толкова адаптивни, че не само че не се срутиха и нямаше световен глад, а дори излязоха от кризата по-силни. Ако ковид стагнацията не успя да бутне доминото, вероятно можем да преживеем почти всякакви апокалиптични предизвикателства. Бизнесите, обществото, икономиката и човекът като съставна част са толкова адаптивни и доказано минават през всякакви изпитания, че могат да бъдат сравнени с определен вид градски насекоми.

Светът е преобладаващо прекрасен

По-важната част от чашата е пълната. Позитивите на днешния свят са много повече от негативите – икономиката расте, стандартът на повечето хора се повишава, имаме безплатен достъп до знания, информация и глобални пазари, доскоро луксозни удобства и технологии са по възможностите на средния човек.

Колкото по-добър става светът обаче, толкова повече се създава усещане за проблеми и недоволство. Това явно е част от нашата природа и затова сме стигнали по-далеч от доволния лъв. Във всеки случай не трябва да забравяме да оценяваме привилегията да бъдем в настоящето, защото, така или иначе, тревогата и планирането на много далечно бъдеще е недалновидно.

Светът се променя по-бързо, отколкото организациите и ние самите. Заради изкуствения интелект 5 години за едни ще се чувстват като 15 години за други. Въпросът е кога разломът между нас и съвремието ще стане толкова голям, че няма да има поле за съвместна дейност и с кои действия можем да отложим този момент възможно по-напред във времето.

Промяната е сигурна, адаптацията е пожелание, но доброто прекарване е наше задължение.