Вие спомняте ли си първото излизане в чужбина? Моето беше през 1991 г., на 28 февруари. Бях малко дете, но помня точно датата, защото престояхме 8 часа на българо-гръцката граница и накрая гръцките митничари конфискуваха всички мартеници от автобуса, които наивните ни сънародници бяха взели на снопове, за да раздават съгласно традицията на следващата сутрин. Представителите на местните власти на южната ни съседка бяха решили, че бройката е подозрителна и сигурно ще ги продаваме безмитно на пазара в Солун. Беше тридневна екскурзия, а единият ден прекарахме зад бариерите, като се вземе предвид и задължителното посещение във Free Shop-a, за да могат големите да си напазаруват акцизни стоки.

Днес Free Shop-овете отдавна са затворени по повечето български гранично-пропускателни пунктове, а от началото на тази година и преминаването на „Кулата“ не се измерва в часове, а в секунди. България е вече част от Шенгенското пространство. Границите паднаха. Това вече е даже стара новина. Но как изглежда тя 2–3 месеца по-късно, след спада на първоначалната еуфория?

Големите надежди

Продължителната външнополитическа сага за приемането на страната ни в пространството за свободно придвижване в Европа като че ли накара очакванията ни за последствията от тази ни стъпка да нараснат извън реалистични граници. Не че нямаше и повод за това – дори само заради размера на бизнеса с превози в България и абсурдната ситуация, в която родните шофьори на камиони и чуждестранните им колеги изпадаха на нашите граници досега. Ситуация, която причиняваше не само загуби на бизнеса, но и изключително неприятен международен имидж на страната, а понякога ни отказваше и от пътуване.

Институтът за икономически изследвания при БАН изчисли в края на миналата година, че прекият финансов ефект от присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство по суша ще бъде 1,63 млрд. лв. годишно. По-голямата част от тях (1,39 млрд. лв.) са преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници. Но има още: сумарно спестени над 242 хил. човекодни изчакване на границата за пътуващите в чужбина българи, стотици милиони за фиска, дори екологичен ефект от неизпуснати в атмосферата 46 162 тона CO2 емисии годишно.

Разбира се, сериозни икономически данни за ефекта от присъединяването на страната ни към зоната за свободно придвижване в Европа все още няма. Въпреки това животът на хората в пограничните райони се променя, макар и с малко засега. Предприемачите с трансграничен бизнес също опипват почвата. И при всички положения очакванията засега са положителни.

„Влизането в Шенген е нещо, за което България беше готова от доста време. Съответно това е някакъв естествен начин за развитие на българо-румънските отношения“ – ни разказва адв. Виктор Гугушев, председател на Българо-румънската търговска камара, която има офис и в Русе.

Членовете на организацията се надяват отварянето на Шенген по сухопътна граница да доведе до повишаване на стокообмена между двете държави във всяко едно естество. Освен туризма и намаляването на допълнителните разходи за логистичния сектор, които „се плащаха от потребителите“, българският бизнес вече има доста по-лесен достъп както до Румъния, така и до пазара в Централна и Източна Европа, обяснява Гугушев. Той предполага и нови хоризонти за сектора на бързооборотни стоки, а именно – българските производители да внасят стоки на по-ниска себестойност на румънския пазар, както и към Централна и Източна Европа. Един от проблемите в момента е започнатият ремонт на Дунав мост, който създава понякога изкуствена тапа. Той ще продължи още поне година.

„По-голяма част от българския бизнес предпочита да прави бизнес и в Румъния, докато присъствието в обратна посока от румънския в България е доста по-слабо“, добавя експертът, който очаква Шенген да привлече повече румънски инвестиции у нас. Но и той е категоричен: „Рано е за оценка“.

Но не е рано за действия

Мария* е от Русе и е посещавала безброй пъти Букурещ през годините. Преди 7–8 години обаче започва да се интересува от града и като от бизнес дестинация. Започнала е и да учи румънски. Това не е случайно. Само на няколко десетки километра, регионът Букурещ-Илфов (съдържащ столицата на страната и сателитните ѝ градове, по подобие на София-област в България) е с население колкото 1/3 от нашата страна. Според Евростат това е регионът на планиране в цял ЕС плюс Швейцария и Норвегия с най-малък процент от жителите си, които са застрашени от бедност – едва 2,1%. С бързо развиваща се индустрия, покачващ се жизнен стандарт и покупателна способност, която вече съперничи на някои западни държави според статистиката, третият по големина град в Югоизточна Европа на теория предлага необятен нов пазар. Предлага и атрактивни услуги за потребители, туризъм и лайфстайл, както и възможности за развитие.

Опашките над Моста на дружбата, както се казваше той по време на комунизма, обаче бяха също легендарни. Мария си спомня как е засядала в колоната в от край до край блокиран от коли и камиони мост без никакъв шанс за измъкване. С Шенген играта се променя. На теория разстоянието с автомобил без изчакване от центъра на Русе до околовръстното на Букурещ се изминава за около час. Това кара предприемачи от най-големия български град на Дунав да предприемат реални действия. Сред тях е пекарната „Бейкър Стрийт“, която обяви още миналото лято намерението си да отвори два обекта в румънската столица и да ги зарежда всяка сутрин от българска територия.

Мария обръща внимание и на имотите в румънската столица, които според нея се предлагат на доста изгодни цени спрямо качеството си и вече има български инвеститори там. Особен интерес представляват бързоразвиващите се модерни северни райони на града. От началото на годината се чува и за запитвания на румънски клиенти към недвижимости в Русе, но засега според нея няма значими сделки.

Колкото до това дали българи ще могат да работят в Букурещ, докато живеят отсам границата, отговорите са по-уклончиви. Мария познава единици такива, а Виктор Гугушев напомня, че по-добре развитата северна част, която съсредоточава и повече от индустрията и сектора на услугите на Букурещ, е доста по-далеч. „Със сигурност не бих се наел да почвам работа там, ако трябва да бъда откровен“, казва той.

Влиянието на румънските потребители на нашия пазар също не бива да бъде подценявано. Значителен ефект се дължи и на близкото Гюргево (с население около 55 хил.) „Веднага след влизането ни в Шенген страшно много румънци напълниха града“ – удивява се Мария. Тя обяснява, че това видимо се отразява на местния бизнес, защото заведенията са пълни постоянно, всеки ден от седмицата и интересът не намалява: „Вече не можеш да седнеш без резервация“.

Все пак обаче много идват и за да си купят специално цигари и гориво, които са много по-евтини в България. История, която чуваме и на гръцката граница.

Четири области – два свята

Цигарите, алкохолът и горивото са най-популярните стоки и сред румънците, които посещават Видин. От най-близките населени места идват и за хипермаркетите в града, както и за туризъм. Връзките на Видинско с Румъния и Сърбия са доста силни още преди Шенген и взаимните посещения никога не са били рядкост. Много от хората в региона владеят донякъде влашки, а румънската държава години наред поддържа програма за стимулиране на български граждани, които претендират за румънска идентичност – например с безплатно образование. Цитирани в медиите данни от ръководството на Дунав мост 2 показват и 20% увеличение на трафика през съоръжението този януари. Често можем да чуем румънска реч и по-малкото заведения в града, и в красивата крайречна градина.

На западния край на българската отсечка на Дунав ситуацията обаче е по-различна. За разлика от сравнително голямото Гюргево до Русе, срещу Видин е разположена скромната община Калафат с население около 13 800 души. Вместо голяма метрополия от другата страна на реката на придобилия лоша икономическа слава у нас Северозапад е областта Долж и Югозападния район Олтения на Румъния, който допреди няколко години не беше много по-напред в еврокласациите по доходи. Всъщност това е един от най-заплашените от бедност региони на континентална Европа с над 31% от населението му в тази група по данни от 2023 г. И макар сравнително по-голямата и бързоразвиваща се в последните няколко години Крайова да е на 100 км, пътят дотам реално не е скоростен и отнема около 2 часа в посока дори с Шенген, защото минава през много на брой малки населени места.

За да влоши още повече ситуацията, преминаването на Дунав мост 2 е доста по-скъпо. За леки автомобили то е 12 лв. (6 евро) в посока, което умножено по 2, е сравнително забелязваща се сума за региона, особено ако не си тръгнал към нищо интересно. В началото на оперирането на моста имаше идеи той да бъде безплатен за жителите на пограничните райони, но тази надежда просъществува твърде кратко.

Русе обяви през февруари, че ще пусне редовна линия на градския транспорт до Гюргево. Видин обаче няма удобни и редовни варианти за връзка с Калафат с публичен транспорт, а жп връзката към Крайова е веднъж на ден по средата на деня и с продължителност около 3 часа.

Отсрещният бряг на голямата европейска река тук обаче крие и своите предимства. Той е известен със своето зеленчукопроизводство – в големи количества, при добро качество и на доста изгодни цени. Навлизането на пазара на тази продукция бее един от очакваните ефекти.

Решихме да проверим

В събота сутрин на импровизирания пазар до стадиона във Видин много хора от региона, но и от по-далеч предлагат каквото са произвели или прекупили. Има редове с плодове, зеленчуци, мед, дори живи кокошки. Има и много вехтории и антики от селски къщи, както и внесени предмети втора употреба от чужбина, например велосипеди. Това, което почти липсва на седмичния популярен битак обаче, са румънски продавачи.

Христо, местен господин на видима възраст около 60 години, ми обяснява защо: имало е опити, но българските производители не ги приемат добре, пречат им и прибягват дори до заплахи срещу подбиващата и без това не особено високите им цени конкуренция. Вместо това за момента е намерен следният работещ модел: български търговци ходят в Румъния и купуват земеделска продукция с бусове, която след това реализират отсам реката. На румънците пък се кара дървесина за огрев, добавя Христо.

Стар интерес с нова динамика

Връзките на България с Гърция и Румъния са вековни и по-лесният достъп само ще подобри икономическия и културния обмен. Всъщност въпреки че споменаваме, че все още не е минало достатъчно време за обективна оценка, дори сега имаме показатели, които ни говорят, че има разлика. Данни на НСИ показват, че разликата в броя на пътуванията на български граждани в двете ни съседни държави през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е била само в едноцифрени проценти. Входящите в страната пък са на практика почти еднакви (1–2%). През януари 2025 г. обаче числата са съвсем различни: 26% ръст на пътуванията в Гърция и 23% на тези в Румъния. Интересът към България пък е бил в истински бум: 44% повече гърци са посетили страната ни през първия месец на годината (77% нагоре при пътуванията с цел туризъм), а румънците нарастват с 56%. Това са почти 63 хил. посещения повече в неприветливия януари само от тези две държави. Никак нелош резултат за малките погранични общини.

*Името е променено по изрично желание на интервюираната.