Тема на броя БРОЙ /// Мениджър 12/24

Питали ли сте се някога кога беше точният момент, в който престанахме да вярваме на другите, на различните, но и на тези с просто различен поглед към света? Кога отказахме повече да се чуваме? Към момента на написването на този текст България се колебае дали да не отиде на седми поредни предсрочни избори, а в Народното събрание се разиграва ежедневен водевил, който налива допълнително тежест в краката на блокиралата демокрация. Ситуацията без изход и без мандат за управление обаче е само повърхността на проблема. Политическото разпределение в страната ни е естественото отражение на реалността на едно изключително фрагментирано общество, в което недоверието и партизанщината често са единствените сходни свойства на отделните групи. Все повече виждаме, че това е световен проблем, а усещането, че сме се насочили в неправилната посока, вероятно е споделено. Защо спряхме да се чуваме? На теория всички ни казват колко е важно да „говорим“ с другите и да ги убеждаваме. Съгласието се ражда в диалог, в обясняване на собствената позиция и излагането на фактите, които я подкрепят. На практика повечето от тези разговори се оказват безсмислени. Mного дори предпочитат да не ги водят, особено с по-б�...