Откакто човек мечтае да бъде бог, съществува и страхът, че ще създаде нещо по-могъщо от самия него. Нещо, което да изпусне от контрол. Но сякаш идеята е прекалено голяма, за да спрем да вървим право към изпепеляващото слънце като нощни пеперуди, нали? Независимо че човечеството вече е предположило с приблизителна достоверност вероятните изходи. Два века са изминали, откакто Мери Шели превръща във „Франкенщайн“ идеята за творението, чиито последици създателят не е способен да овладее, а век ни дели от момента, в който Карел Чапек дава на света самата дума „робот“ с пиесата R.U.R., в която изкуствено създадени работници в крайна сметка се разбунтуват срещу хората и практически унищожават човечеството. В началото на 50-те години на XX век Азимов пише „Аз, Роботът“, а Вонегът се появява на сцената с „Механично пиано“ – книга, която изследва загубата на смисъл, когато машините заменят хората. По същото време самият Алън Тюринг допуска, че ако машинното мислене започне да се развива, то би могло сравнително бързо да надрасне човешките способности и в определен момент машините да поемат контрола. Тази идея вълнуваше фантазиите на мнозина, някои от които описват логичния път към апокалиптичен с�...