По невнимание

Дайте ми една секунда... чакайте... знам, че трябва да ви въведа в тази статия, но синът ми току що ми прати SMS и... нека да видя... Ох, защо е толкова сложно?! Искам просто да проверя кога са кинопрожекциите... Не, не искам „Бриджпорт“ или „Нортуок“ – защо този сайт още не е научил предпочитанията ми?! Окей... Окей... Готово. Та, докъде бяхме стигнали?

Накарах ли ви да се почувствате важни току-що?

Не.

Най-вероятно невниманието ми ви е оставило с впечатлението, че нямате значение за мен.

Така се случва, когато не внимавате. Ако сте като повечето хора, изпускате много професионални възможности поради невнимание. Без да искате и знаете, леко или много обиждате събеседниците си.

Ако например сте срамежливи, колегите ви може да ви помислят за резервирани или студени.

Привлекателността е съпроводена от един егоистичен, личен аспект. Обикновено не харесваме хора, които не харесват нас. Наречете го жалко или незряло, но е вярно.

Мога да споря, че ако човек, когото първоначално сте намерили за несимпатичен, искрено ви обърне внимание, вероятно ще започнете да го харесвате. Ако пък вече изпитвате симпатии към някого, подобен вид внимание само ще засили чувствата ви.

Ето обаче един проблем: мнозина от нас демонстрират липса на внимание. Погрешно смятаме, че можем да мултитаскваме. Ако това важи за вас, опитайте да жонглирате с три топки, докато водите задълбочен личен разговор. И това не е аналогия – наистина се пробвайте!

Не можете. Разбира се, можете апатично да слушате събеседника си, докато си проверявате пощата или мислите какво да хапнете за вечеря, но не можете да поддържате онзи вид силна лична концентрация, която ви прави привлекателни.

Между другото, изображението, което съм прикачил към този материал, грабва окото, но сякаш намеква, че ключът към привлекателността е... да хипнотизирате (?) околните. Това очевидно не е вярно. Но истинският ключ изисква подобна концентрация. Бъдете заинтересовани от самите събеседници, вместо от идеята да ги накарате да направят нещо.

Честно казано, това изисква практика. Ако искате да внимавате, без да смазвате хората с вниманието си, можете да започнете така:

1. Използвайте повече ушите, отколкото устата си

Да сте в компанията на някого е различно от това, да го дарявате с внимание. Имам няколко приятели, които могат да прекарат цял час с мен и да не ми зададат нито един въпрос за живота, опита и възприятията ми.

3. Задавайте въпроси, за да докажете, че слушате

За да демонстрирате, че разбирате какво ви се говори, задавайте въпроси, които надграждат аргументите на събеседника ви. Ако например с вас говорехме в момента, можехте да попитате, „Значи да не внимавам ме прави по-малко привлекателен, така ли?“

Да, точно така.

4. Разровете по-дълбоко

Ако искате всяка седмица да водите по 100 разговора за времето, придържайте се към баналните и повърхностни въпроси. Лично мен ме отегчават до плач. Далеч повече предпочитам да задавам въпроси, които ви изненадват или карат да се замислите, като например: „Освен парите, какво друго ти пречи да напуснеш работата си и да отделиш една година за пътуване по света?“

Искреното любопитство към живота на другия ви прави по-привлекателни. Същото важи и когато си търсите работа... най-добрият начин да „заковете“ интервюто е като предварително проучите и разберете в дълбочина бизнеса на потенциалния си работодател.

Брус Касаноф, биографичен писател и бизнес консултант, за LinkedIn.com