Истинската причина за прегаряне, за която никой не говори

Преди десетилетия попаднах в интересна ситуация. От няколко месеца бяха на работа като старши мениджър. Седнах в сепарето за обяд с един ценен ментор, закъснявайки за срещата. Единственото ми намерение, и това, което всъщност очаквах с нетърпение, беше да се оплача на някой, който щеше да застане на моя страна. Вместо това получих разтърсващо пробуждане, придружено с фраза, която понякога (по-скоро често) трябва да си повтарям: „Прегарянето не идва от това, че твърде много ме е грижа. То идва от това, че не казвам достатъчно „не“. Постоянното състояние на заетост води до прегаряне“.

Постоянната заетост води до прегаряне

Ако сте професионалист в средата на кариерата или ръководител на екип, вероятно сте усвоили изкуството да правите твърде много. Вие сте продуктивни, отзивчиви и горди от всички неща, които вършите. Вероятно сте и изтощени и се чудите колко дълго можете да продължите да действате по този начин. Това съмнение не е знак, че не сте създадени за тази работа или че сте неефективни. То е знак, че сте се заели с твърде много грешни неща. Когато казвам „грешни неща“, имам предвид всички маловажни, неясни, недовършени неща, които задръстват календара и мозъка ви. Знам го от опит. Когато съм претоварен, замръзвам. Седя на бюрото си, щракам между раздели, сякаш се опитвам да обезвредя бомба. Подреждам неща и пренареждам лепящи се листчета. Веднъж усетих как взирам в празното пространство, напълно изцеден. Знаете ли, кое е най-лошото? Носех това претоварване като почетен знак. За мен постоянното движение означаваше, че съм сериозен, успешен и незаменим. Веднъж чух някой да казва: „Тя никога не сяда“ за роднина, на която се възхищавах, и го приех като лична цел. От дълго време се боря с това разбиране, като за целта опитвам да усвоя няколко виждания:

Претоварването не е знак за важност. То е знак, че сте загубили фокус

Когато се въртите в кръг, това рядко се дължи на факта, че работата е твърде трудна. Това е така, защото ежедневието ви е твърде разпръснато, с твърде много приоритети и твърде много хора, на които трябва да угодите. Може би сте казвали „да“, когато всъщност сте имали предвид „не сега“. Правил съм го около милион пъти. Чувството за претоварване създава мъгла. В тази мъгла губите нишката, която свързва усилията ви с вашето въздействие.

Мозъкът ви има граници – това не е слабост, а сигнал

Прегарянето не е просто лошо настроение, а биологична реакция. Според Gallup, страдащите от бърнаут служители са с 63% по-склонни да вземат болничен и 2,6 пъти по-склонни да търсят активно друга работа. Кои са основните причини за това разминаване? Неуправляеми натоварвания и липса на яснота за това кое е най-важно. Това означава, че не става въпрос за това да правите по-малко, а да това да правите по-малко от нещата, които нямат значение.

Няма награда за изтощение

Повечето от нещата, които правят най-производителните хора, остават незабелязани. Дейността им не се оценява, и не защото на хората не им пука, а защото не са го поискали. И така, защо хората правят повече заради самата работа? Ако сте като мен, правите го, за да създадете усещането, че имате контрол. Или може би гоните някакво неизречено признание. След това обаче се обиждате, когато никой не забелязва мъченичеството ви. Не е нужно да изграждате стойността си чрез изтощение и не е нужно да се доказвате със серия от постижения.

Как да реагирате на чувството за бърнаут

И така, какво правите вместо това? Ето какво казвам на моите коучинг клиенти:

• Задайте истинския въпрос.

„За кого правя това и какво искам в замяна?“ Ако отговорът е търсене на удобрение, контрол или „защото винаги го правя“, е време да преосмислите.

• Откажете се от нещо.

Само едно нещо. Откажете се от недовършена задача. Отложете някакво искане. Отменете среща. Осигурете си малко пространство за глътка въздух и забележете как се чувствате.

Яснотата идва от изваждането, а не от събирането. Прегарянето не е проблем с производителността, а с приоритетите. Решаването му не означава да се откажете от амбицията си. Означава да станете безмилостни по отношение на това къде отиват времето и енергията ви, за да можете най-накрая да се насладите на въздействието, за което полагате толкова много усилия.

………………..

Робин Камарот за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев