Превърнете вътрешния си глас във ваш приятел

„Няма нищо по-важно за истинския растеж от осъзнаването на факта, че вие не сте гласа във вашата глава – вие сте този, който го чува“, пише американският автор Майкъл А. Сингър.

Все още помня облекчението, което изпитах, когато чух този цитат. Бях в началото на двайсетте си години и страдах от огромна тревожност. Тогава разбрах и, че  „осъзнаването е най-добрият агент за промяна“, както казва Екхарт Толе. И въпреки това пространството между осъзнаването и промяната изглеждаше разочароващо голямо. Осъзнаването на факта, че вътрешният ми глас не съм самата аз беше съчетано с разбиране, че не знам как да го заглуша. Сега имах два проблема. Ако този глас не съм аз, защо не можах да се освободя от него?

Днес изследвам този въпрос с автори, невролози и психолози в моя подкаст - 33voices. Те ми показаха, че моята неспособност да заглуша гласа в моята глава не се дължи на е липса на усилия, а на това, че преследвах грешната цел.

„Този вътрешен глас, който имаме, не е нещо, от което искаме да се отървем. Това е нещо, което искаме да използваме“, казва Итън Крос, професор и директор Лаборатория по емоции и самоконтрол в Мичиганския университет. „Предизвикателството е да разберете дали сте подвластни на тъмната страна на този глас, как да минимизирате това влияние и да поставите акцент върху положителната му страна“, добавя той.

Тези прозрения от моите гости ми помагат да постигна точно това.

Каква история разказваш на себе си?

Моят вътрешен глас е денонощен разказвач. Научих се да приемам неговите истории като едно стресиращо неудобство, докато психотерапевтът и съосновател на Frame Сейдж Грейзър не подчерта потенциала им да повлияят на резултатите в моя живот.

 „Историята, която си разказвате за дадена ситуация, ще оформи начина, по който си взаимодействате в тази ситуация, което води до обратна връзка за това как тя в крайна сметка ще се развие и подсилва историята, която си разказвате, независимо дали тя е вярна или невярна“, казва Грейзър.

„Ние обикновено търсим начин да валидираме собствената и история. Така че, ако влезете в ситуация с историята от типа на: „Това ще бъде толкова трудно интервю за работа. Не мисля, че ще ме харесат“, няма да излъчвате увереността, която бихте могли, ако влезете в ситуацията с идеята, че са развълнувани да ви видят“, обяснява тя.

Грейзър добавя, че тези мисли могат да засилят негативните мисли и да намалят енергията ни, като в крайна сметка историите, които си казвам ще възпрепятстват растежа ни, когато биха могли да го насърчат.

Как да пренапишем историята

Спираловидното пропадане в негативни мисли изглежда всепоглъщащо, което го прави трудно за управление. Въпреки това, инструментите за борба с тази тенденция, които Крос очертава в книгата си Chatter, са успокояващо прости.

Бях любопитна на какви техники разчита той, за да пренасочва мислите си в позитивна посока.

„Опитвам се да се справя с проблем, като се уча да говоря за себе си всяка говоря за някой друг. Използвам собственото си име, за да го направя. Казвам си: „Добре Итън, как смяташ да се справиш с тази ситуация?“, обяснява Итън.

„За нас е много по-лесно да даваме съвети, отколкото да приемаме свои собственик. Езикът може да бъде инструмент, който да ни помогне да мислим за себе си така, както мислим за някой друг“, добавя той.

Имаме ли наистина контрол върху мислите си?

Изтъкнатият невролог Джил Болти Тейлър отговори на този ми въпрос в момент след като се възстанови от травматичен мозъчен кръвоизлив, който доведе до загуба на функция в лявото полукълбо на нейния мозък. Тя загуби способността си да ходи, да говори и да помни подробностите от живота си, докато живееше в чистото присъствие, до което имаме достъп благодарение дясното полукълбо на нейния мозък.

Реакциите в отговор на нейното възстановяване вдъхновиха последната й книга Whole Brain Living. Като илюстрира как можем да свържем мислещите и емоционалните части на нашия мозък, тя осветява новооткритата способност за контрол на мислите, която ни позволява да избираме как да се чувстваме, мислим и живеем. „Мога да се превърна в гнева си за миг. Това е група клетки в мозъка ми“, казва тя. „Къде искам съзнателно да насоча енергията си? Защото всичко това са клетки и връзки. . . . Имаме много повече власт над това, което се случва в мозъците ни, отколкото някога са ни учили“, споделя тя.

Почти десетилетие по-късно аз все още страдам от силна тревожност, но гостите на моя подкаст ми дадоха нов подарък: свободата да избирам как моите мисли ми влияят. Сега, когато се появят, чувам д-р Тейлър да казва: „Имаме силата да избираме кои и какви искаме да бъдем във всеки един момент“. Вместо да опитвам да се отърва от вътрешния си глас, аз се научих да му бъда приятел.

…………

Джена Абдоу за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев