Лагард: Eврото дава по-голям суверенитет в един турбулентен свят

Еврото помага на Европа да определя сама съдбата се в световен мащаб. Това заяви председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард в коментар по случай предстоящата 25-та годишнина на валутата, предаде Блумбърг.

„Емитирането на втората най-важна валута в света ни даде по-голям суверенитет в един бурен свят“, пише Лагард в съвместната статия с Урсула фон дер Лайен, Чарлз Мишел, Роберта Метсола и Пасхал Донаху –  съответно председателят на Европейската комисия, на Европейския съвет, на Европейския парламент и на Еврогрупата.

„Сблъскваме се с нарастващо геополитическо напрежение, не на последно място заради престъпната война на Русия срещу Украйна, която изисква смели колективни решения“, коментират те.

„Сблъскваме се с ускоряваща се климатична криза, която наистина можем да разрешим само заедно: въглеродните емисии не спират на границите. И сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства пред нашата конкурентоспособност от енергийните и индустриални политики в други части на света“, добавят авторите на материала.

Въведено от 11 държави в началото на 1999 г., еврото остана електронна валута през първите си три години. Сега еврозоната включва 20 държави, което прави единната валута платежно средство за около 350 милиона души.

„Това направи живота по-лесен за европейските граждани, които могат лесно да сравняват цените, да търгуват и да пътуват“, подчертават европейските лидерите. „Това ни даде стабилност, защитавайки растежа и работните места на фона на поредица от кризи“, добавят те.

Еврото, което на 1 януари ще стане на 25 години, показва издръжливостта на парично споразумение, чието разпадане често е било предсказвано.

Докато гръцката криза бушува през 2015 г., например, бившият председател на Фед Алън Грийнспан казва, че „е просто въпрос на време всеки да признае, че раздялата с еврото е най-добрата стратегия“. Гърция не напусна и вместо това регионът приветства най-новия си член, Хърватия, в началото на 2023 г.

Други две страни, чакащи за въвеждане на еврото, нямаха същия късмет. Кандидатурата на Румъния за членство в еврозоната е възпрепятствана от вътрешни кавги, илюстрирани от най-честата смяна на правителства в ЕС. България пък тази година трябваше да се откаже от плана си за присъединяване през 2024 г., отбелязва Блумбърг.

Докато приемането на еврото теоретично е условие за присъединяване към Европейския съюз, Чехия, Унгария, Полша и Швеция не изглеждат заинтересовани. Дания, която успя да договори клауза за неучастие в еврозоната, също не помръдва.

„С няколко страни, които в момента са в процес на присъединяване към ЕС, ние трябва да запазим способността си да действаме решително“, пишат Лагард и другите лидери на ЕС. „Разширяването и задълбочаването не се изключват взаимно. Но разширяването може да изисква промени в организацията на ЕС“, добавят те.