2022 – под знака на фалити или на растеж

55 000 работни места са загубени през 2021 г. по редица причини, основната от които е поскъпването на енергията, казва председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев. Сега големият въпрос пред него и колегите му работодатели е дали процесът ще ескалира и предприятия ще бъдат принудени да преустановят дейност. Или пък 2022-а ще е годината на дългоочаквания растеж. Много мениджъри се опасяват, че

„Арсенал” повлече крак

Оръжейният завод затвори до 11 февруари и пусна 8000-ия си персонала в платен и неплатен отпуск. „Ясните предупреждения от цели отрасли, че цената на електроенергията ще доведе до спирания на предприятия, се излъчват още от август. Редица сектори, като производство на метали, цимент, торове, стъкло, хартия, отливки и др., ограничиха дейността си.", коментира за "Мениджър Нюз" Васил Велев.

Но не само „първоешалонните сектори са потърпевши – сред едни от първите бяха и предприятията от шивашкия, текстилния и трикотажния отрасъл, както и производителите на кожени изделия и обувки. "Те бяха определили до 15 септември срок на търпимост да издържат на цените на електроенергията. Покрай бурната кампания на работодателите, към която се присъединиха и синдикатите, довела след протести в центъра на София до изплащане на определени компенсации, затварянето на предприятия се отложи във времето”, припомня Велев.

През декември над 140 браншови организации подкрепиха предложенията на националните работодателски организации за компенсиране на екстремните цени в съответствие с препоръките на Европейската комисия. „Това се наложи, защото сроковете от предишните ни договорки с втория служебен кабинет изтекоха. Получи се забавяне на взимането на нови мерки. Сега вече има реални действия, но трябва да се разбере, че много предприятия са на ръба на затварянето”, алармира председателят на АИКБ . Според него у нас има

хора, които изпитват „класова омраза”

към бизнеса. “На тях ще кажа, че абсолютно същите проблеми имат сектори, които са изцяло или преобладаващо държавни и общински, в т.ч. болници, детски градини, музеи, театри, училища. Няколко месеца след протеста на работодателите и общините разбраха, че има проблем със сметките за улично осветление. Освен това, за да разберат, че „класовия враг“ е друг, ще обърна внимание, че повече пари за ток, означава по-малко пари за заплати на 2 милиона трудещи се (ако изобщо има работа и заплати) и в същото време - купища пари за разхищаване в АЕЦ и НЕК”, обобщава Васил Велев.

В най-тежко засегнатият от пандемията сектор - туризма, също не цари оптимизъм. Засега само двама туроператори са обявили, че преустановяват дейност към началото на годината, съобщават от Обединение „Бъдеще за туризма”

„Ще се броим към края на 2022-а, когато изтича и срокът за подновяване на професионалната застраховка „Отговорност на туроператора”, задължителна за упражняване на дейност”, споделя Павлина Илиева, председател на Сдружението. По данни на най-голямата организация на туроператорите и туристическите агенти цените на пакетите са скочили със 7 до 10% заради поскъпването на горивата и електроенергията, на което са реагирали хотелиери и превозвачи. „Годината ще бъде тежка, защото с натрупване към последствията от пандемията и затягането на режима на международните пътувания се прибавя и този с поскъпването на енергоносителите”, обобщава Илиева.

„Цената на туристическите превози не се е вдигнала чувствително. Бих казала, че увеличението не надвишава 5%, което води до чувствително намаляване на печалбата, но предвид тоталната липса на работа и общата ситуация в туризма, на този етап други увеличения не са възможни”, казва Радка Мандилова, председател на Национално сдружение „Случаен превоз”. Според нея голяма част от туристическите автобуси вече са „на трупчета” и не заради поскъпването на горивата, а от по-рано заради COVID-кризата, заради която още от март 2020 г. груповият туризъм е ограничен. „Много от фирмите в бранша преустановиха дейността си, поради редицата ограничения в придвижването, особено на туристи от/ за Азия. Единствената помощ в размер на 8% от оборота за 2019 г. не успя да спаси положението и фирмите бяха принудени постепенно да освободят персонала си и да спрат дейност - някои все още временно, други окончателно”, добавя Мандилова от Сдружението за туристически превози.

Действията на правителството със сигурност са по-добри от това да не се прави нищо, но

можеха да бъдат и по-навременни

казват от АИКБ. В редица страни от ЕС подобни мерки се предприеха през септември. „Сагата с изборите, освен с всичко друго, ощети икономиката и обществото като цяло и с това, че задълбочи проблема с некомпенсираните извънредни разходи за енергия, които за огромното мнозинство са непосилни непредвидени разходи, а за няколко предприятия са огромни, непредвидени печалби. Ние благодарим на правителството, че се ангажира с проблемите, това не е малко, но оставаме резервирани към подхода. Предвид електроенергийния микс у нас, България може да печели добре от ситуацията със свръхвисоките цени на електроенергията в Европа. И като бюджет, и като електроенергетика, без да влошава конкурентните позиции на българската индустрия, като компенсира несимволично и своевременно потребителите за сметка на част от извънредните печалби на дружествата от БЕХ”, коментира Васил Велев. Той се опасява, че работодателите днес не знаят какво би се случило при една ескалация на напрежението в международните отношения и от там в цените на енергията. Нещо повече – няма ясна програма за компенсиране на цените дори за следващите два месеца.

Предложеният от правителството план изглежда изпълним и

ще намали шока от повишените цени

на електроенергия и газ, който редица индустрии у нас усетиха през есента на 2021 г., смятат обаче от Американската търговска камара в България. От там са категорични, че е необходим активен диалог с участието на всички заинтересовани страни, за да бъде преодолян ефектът от волатилните цени върху българската икономика и занапред. От камарата смятат, че трябва да има надежден експертен анализ, предхождащ окончателните политически решения, чрез добре таргетирани мерки да бъдат подкрепени пряко засегнатите пазарни участници, без да се разклаща функционирането на електроенергийния пазар, в т.ч. и ценообразуването.

2022 ще бъде година на изпитания

обобщават работодателите. „Преди да се развихри енергийната криза, имаше всички изгледи 2022-а да бъде година на възстановяване и на ускорен икономически растеж. Колкото и невероятно да звучи, но на някои отрасли у нас, сред които са машиностроенето и мехатрониката като цяло, пандемията не се отрази негативно на поръчки, даже обратно – работата предвид на пренареждане на веригите на доставки нарасна значително. Така че за редица отрасли годината вещаеше възможности за растеж, за реинвестиране на печалбата, за отваряне на нови работни места. Само че проблемът се оказа не пандемията, а сюрреалистичната енергийна криза”, посочва Василев. Според него тя се разразява месец-два по-рано, отколкото в останалите европейски страни. Причината – отсъстващата практика за дългосрочни договори за доставка на електроенергия. „Уверени сме, че ако има близко взаимодействие между работодатели, изпълнителна и законодателна власт, ще се намерят решения за минимизиране на щетите от сполетялото ни ценово бедствие”, заключава Велев.

Трудна година за реалната икономика, очаква и Американската търговска камара в България. Според анализи на организацията стабилизирането на цените на електроенергията на по-ниски спрямо сегашните нива, но до стойности съществено над 100 евро/МВтч, няма да е преди лятото. България е изправена пред няколко кризи в сектори като здравеопазване и енергетика, както и по отношение на конкурентоспособността на икономиката. Очаква се правителството да работи още по-ефективно с Европейската комисия и с други институции на ЕС по предизвикателствата от Европейската Зелена сделка, препоръчват от камарата. От там още веднъж заявяват, че ще помогнат за обществен дебат между правителство, експерти и бизнес със задълбочен доклад за някои от най-жизнеспособните начини за декарбонизация на българската електроенергетика. В допълнение към проблема с гарантиране на устойчивостта на веригите на доставки и предизвикателните цени на енергията, компаниите, които работят в България са изправени пред изискването да намалят своя въглероден отпечатък. Това изискване произтича както от техните стратегии, базирани на плановете на техните компании-майки или на очакванията на своите клиенти. Според камарата, тези инвестиции ще бъдат значими по своя мащаб. Затова правителството би следвало да обмисли подходящи стимули за компании, които инвестират във въглеродно неутрално производство.

Апокалипсисът в икономиката се отлага

според макроикономисти. „Индексът на производството в преработващата промишленост отбелязва ръст от 0.7% спрямо октомври, и с 5.5% спрямо ноември на 2020-а. Износът на стоки през ноември бележи исторически рекорд от 6.2 млрд. лв., като ръстът е над 26% спрямо година по-рано. Безработицата запазва ниското си ниво от 4.8 на сто”, изтъква Лъчезар Богданов, главен икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той допълва, че данните за европейската икономика са идентични като цяло – възстановяването продължава, потреблението е на същите нива, независимо от инфлацията. „Без да влизаме в детайлен анализ на стопанската конюнктура, поне засега няма никакви индикатори за апокалипсис – напротив, повечето данни сочат прегряване и проблеми в предлагането и доставките. Частично това дава и обяснение за поскъпване на много стоки, суровини и материали извън енергийните”, обобщава експертът.

Автор: Светлана Тодорова-Ваташка