АИКБ: Икономическият ръст се задържа заради недостиг на работна сила

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) счита, че икономическият ръст в страната се задържа поради недостиг на работна сила и поради прекомерна административна намеса на пазара на труда

В позицията на АИКБ по проекта на Бюджет за 2018 г. се подчертава, че има възможност БВП да нарасне през 2018 година между и над 3,8 – 4,2%, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси

Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 г. беше обсъдена на проведено вчера заседания на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново предупреждава, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по браншове, ако бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).

Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация.

Друга важна тема беше обсъждането на това какви мерки да бъдат предприети в Европейски и в национален план за насърчаване на МСП, които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал г-н Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация. Затова според него е особено важно прилагането на Акта за малкия бизнес, както и на теста за малки и средни предприятия при оценката на определени административни актове.

Тъй като осигуряването на по-добри условия за МСП е един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, АИКБ също активно се включва в дискусията по темата, като основните предложения са свързани с:

• Искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения;
• Въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие;
• Провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.