Българинът работи 33 години, с три по-малко от другите в ЕС

Средната продължителност на трудовия живот на българите през 2017 г. е била 33 години, показват данни от анализ на Евростат за вариантите на продължителност на професионалния живот в страните на ЕС. Средният показател за продължителността на професионален живот в ЕС е бил 36 години, отчита европейската статистика.

Данни на НСИ показват, че по трудово или служебно правоотношение и на пълно работно време през въпросния период у нас са били ангажирани над 3,4 млн. българи, от които над 650 хиляди в обществения сектор и около 2,4 млн. - в частния сектор.

В централната администрация са били наети около 100 хиляди души, а в териториалната администрация - близо 42 хиляди, сочат данните на НСИ. Тук не са включени наетите лица в МВР и МО.

Актуална справка в НОИ пък сочи, че към октомври т.г. броят на отпуснатите пенсии у нас е бил 2 161 434, което показва че около 30 процента от българското население вече е извървяло професионалния си жизнен път. През 2018 г. мъжете у нас са се пенсионирали на възраст 64 г. и 1 м., а жените - на 61 г. и 2 м. От 1 януари догодина възрастта за пенсиониране се вдига съответно на 64 г. и 2 м. за мъжете и на 61 г. и 4 м. за жените.

Според данни на експерти масова практика в света е да се работи 8 часа дневно и 40 часа седмично /както е и у нас/, а близо 2/3 от времето да отива в почивка или лични грижи. Така средно годишно един работещ българин се труди по около 2000 часа, което за 33 години среден професионален път /според данните на Евростат/ прави приблизително 66 000 часа прекарани на работното място.

Най-кратко се трудят в Италия,а най-дълго - в Швеция

През 2017 г. средната продължителност на трудовия живот в ЕС е била 36 години, отчита Евростат. На равнище държави-членки на ЕС, продължителността на трудовия живот варира от 32 години Италия - до 42 години в Швеция.

Две държави, които не са членки на ЕС достигат пикови показатели по продължителност на професионалния живот - най-дълъг е той в Исландия - 47 години и най-кратък в Турция - 29 години.

Ситуацията при съседите ни е следната - продължителността на трудовия живот в Румъния и Гърция е средно по 33 години /колкото и у нас/, в Сърбия и Македония - по 32 години и в Турция - 29 години.

Като цяло мъжете в ЕС се трудят с цели 5 години повече от жените: 38 години при мъжете и 33 години при жените. Тази специфика е била правило в повечето страни на ЕС с изключение на две.държави - Латвия и Литва. В Латвия няма голяма разлика в продължителността на трудовия живот между мъжете и жените, а в Литва продължителността на трудовия живот е по-дълга за жените, отколкото за мъжете.

Сред държавите-членки на ЕС Малта има най-голяма разлика между половете - там мъжете се трудят 12 години повече от жените, отчита Евростат.

Според европейската статистика страната в ЕС с най-висок праг на пенсиониране е била Холандия - 65,7 години, с което "страната на лалетата" се приближава до това да стане държавата с най-висока пенсионна възраст в Европа. В диапазона с възраст за получаване право на пенсия между 65-66 години също така спадат държави като Финландия /65,2/, Франция /65,3/, Германия и Испания /65,4/.

Най-ниски са били пенсионните прагове в Словакия, Малта и Литва - съответно по 62 години.

Прогнозите на експертите са през 2020 г. средната възраст за пенсиониране в ЕС постепенно да се изравни, като достигне 65-66 години и за мъжете и за жените, с малки разлики на национални нива.