БНБ обнови прогнозите за икономиката ни

Българската народна банка излезе с прогноза, че окончателно, икономиката на България ще отбележи спад от 4,4% за белязаната от глобалната пандемия 2020 г. Това показва последната макроикономическа прогноза на Централната банка към края на миналата година. За сравнение предишната прогноза на банката, изготвена към края на септември 2020 г., сочеше, че икономиката ще намалее с 5,5%.  

„В сравнение с прогнозата от края на септември сега БНБ очаква по-слаб спад на реалния БВП за 2020 г., последван от по-ниски темпове на нарастване на икономическата активност. Ревизията се дължи на вътрешното търсене и най-вече на частичното потребление, докато негативният принос на нетния износ за изменението на БВП е по-голям спрямо предишната прогноза“, се казва в анализа на БНБ.

Друг фактор за по-слабия спад на икономиката е очаквана по-силна реализация на крайните потребителски разходи на домакинствата. Това се дължи на извършената през октомври ревизия на данните от националните сметки на НСИ, която доведе до по-нисък спад на потребителските разходи. Така на лице е и прогноза за по-благоприятна реализация на инвестициите в основен капитал. Прогнозата за правителственото потребление през 2020  г. е ревизирана в посока по-висок растеж в реално изражение както поради по-благоприятната реализация за първите девет месеца на годината, така и поради удължаването на правителствените мерки за борба срещу разпространението на COVID-19 през четвъртото тримесечие.

През 2021  г. и 2022  г. очакванията на БНБ за растежа на реалния БВП са ревизирани в посока по-нисък растеж спрямо предходната прогноза. Преди БНБ очакваше ръст от 4% за 2021 г. и от 3,8% за 2022 г., докато актуалната прогноза сочи ръст на БВП от 3,7% за 2021 г. и 3,6% за 2022 г.

По отношение на частното потребление е извършена ревизия в посока по-ниски темпове на растеж, което се дължи главно на базов ефект от по-високото равнище през 2020  г. По-ниски темпове на растеж в сравнение с предходната прогноза се очакват и при инвестициите в основен капитал през 2021  г. и 2022  г., което е в резултат най-вече на по-слабия растеж на публичните инвестиции поради преобладаващото увеличение на текущите разходи на правителството през 2021  г., свързани с преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19, и допускането за изместване на част от капиталовите разходи на правителството за годините отвъд прогнозния хоризонт. Правителственото потребление през 2022  г. е ревизирано от растеж в предходната прогноза на спад в текущата прогноза главно поради допускането за отпадане на част от временно увеличените разходи за здравеопазване и издръжка, заложени в държавния бюджет за 2021  г. През периода 2021  –  2022  г. приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП е по-висок в текущата прогноза спрямо прогнозата от септември, което е в съответствие с актуалните допускания за по-силен растеж на външното търсене на български стоки и услуги.

Прогнозата ни за общата инфлация в края на 2020  г. и 2021  г. е почти без изменение спрямо макроикономическата прогноза от септември, докато в края на 2022  г. прогнозираният темп на нарастване на потребителските цени е понижен.