Добре дошли в ерата на медта!

Пандемията от коронавирус може да проправи пътя на „ерата на медта“. Това казва директорът по енергетика, климат и ресурси в Eurasia Group Хенинг Глойстийн пред Си Ен Би Си.

Суровината, която се приема като индикатор за общото състояние на икономиката, понесе тежък удар от кризата с COVID-19. Намаляващото търсене доведе до спад на цените в разгара на пандемията през месец март. Въпреки това вчера на Лондонската борса за метали (LME) един метричен тон мед се търгуваше за около 5 909 долара, което представлява ръст от 0,5% в сравнение с предходния ден. Цената на метала се доближава до петмесечния връх от 5 928 долара, достигнат по-рано този месец, предава Ройтерс.

Според Глойстийн пандемията ще ускори тенденцията към подкрепяни от правителствата екологични инвестиции и дигитализацията, които „предвещават предстоящия бум на търсенето на мед“.

„Огромните инвестиции в зелени програми, както и такива за дигитализация, особено в Азия и Европа, ще създадат условия за бум в търсенето на мед. Електрически автомобили, 5G мрежи, възобновяемите енергийни източници, всички те се нуждаят от големи количества от червения метал“, коментира Глойстийн пред Си Ен Би Си.

Търсенето на метала може да падне с около 5% през 2020 г. заради причинената от пандемията рецесия, но мащабните фискални стимули ще помогнат за възстановяването на търсенето на нивата отпреди кризата още през следващата година, когато потреблението на медта се очаква да се увеличи с 4%.

Анализатори от Bank of Ameica повишиха прогнозата си за цената на медта по-рано този месец, като очакванията са за ръст от 5,4% до 5 621 долара за метричен тон тази година. Прогнозата на банката за 2021 г. остава непроменена – 6 250 долара за МТ.

От Morgan Stanley също очакват бързо възстановяване на сектора до нивата отпреди пандемията като китайските инфраструктурни разходи и прекъсванията по веригите за доставки ще допринесат за скок на търсенето.

Зелени инвестиции

Според Eurasia Group програмите за зелена енергия и за дигитализация ще увеличат търсенето на мед средно с 2,5% на година през настоящето десетилетие, което вероятно ще повиши потреблението на суровината до 30 млн. тона през 2030 г.

Промените в политиките в Азия и Европа ще играят ключова роля за повишеното търсене, смята Глойстийн. „Измененията в транспортния сектор ще бъдат най-големият двигател на потреблението на метала“, коментира той.

„Към днешна дата индустрията на електрическите автомобили допринася само за 1% от търсенето на червения метал. До 2030 г. анализаторите очакват този дял да достигне 10%“, добавя той.

Очаква се Китай да инвестира стотици милиарди долари в дигитализацията на своята икономика през следващите 10 години. Същевременно с това много страни по цял свят поеха ангажимент за огромни инвестиции в зелените технологии.

„На практика, медта ще бъде ключова суровина във всички индустрии, чието развитие в момента се насърчава . Добре дошли в ерата на медта!“, казва Глойстийн.

Политически главоболия

Макар че страните от Южното полукълбо, които имат силно развит сектор за добив на мед, ще бъдат основните бенефициенти от повишеното търсене на червения метал, Глойстийн акцентира върху това, че ролята на Китай в индустрията може да доведе до ръст на влиянието на азиатския гигант в Австралия и Южна Америка.

„Възходът на икономиката на медта ще има политически последствия. Доминантната позиция на Китай като купувач на суровини вероятно ще подсигури повече политическо влияние на страната в регионите, където се добива мед“, коментира Глойстийн.

По данни на Euroasia Group Китай е най-големият потребител на рафинирана мед в света, като през миналата година потреблението в страната се е равнявало на около 13 млн. тона.

През последните години напрежението между Китай и Австралия ескалира, след като Канбера забрани на китайския телекомуникационен гигант Huawei да участва в изграждането на 5G мрежата на страната, подкрепяйки позицията на САЩ, според която присъствието на компанията в ключови инфраструктурни проекти представлява риск за националната сигурност.

Отношенията между двете страни бяха влошени допълнително, след като австралийското правителство призова за разследване на произхода на коронавируса и за отговора на Китай срещу неговото разпространение. В отговор на това искане Пекин наложи мита върху вноса на някои австралийски стоки.

Макар че някои австралийски политици зоват за пренасочване на част от износа на страната далеч от Китай, растящото търсене на медта ще ограничи способността на страната да постигне подобна цел.

Същевременно с това китайското влияние расте в Чили – най-големият износител на мед в света, които е и участник в мегапроекта „Един пояс, един път“.

„Продажбите на Чили за Китай се равняват на около една трета от общия износ на страната. По-големите продажби на мед вероятно ще увеличат тази зависимост и ще изложат страната на натиск от Пекин в много насоки, включително и в търговските преговори в тихоокеанския регион, използването на оборудване на Huawei и отношенията на страната със САЩ“, подчертава Глойстийн, като добавя, че същото важи и за Перу, която изнася два пъти повече стоки за Китай, отколкото за САЩ или Европа.