Държавният дълг се управлява разумно

Специалистите по управление на вземания сме съдействали за връщането на близо 9% от оборота на българския бизнес за миналата година, споделя Райна Миткова-Тодорова, управител на "ЕОС Матрикс" и "ЕОС Сървисис"

- Госпожо Миткова, отмина ли дълговата криза в Европа и къде стои България на този фон?

- 2017 ще е четвъртата година поред с икономически растеж за страните от ЕС, затова можем смело да кажем, че кризата е отминала. Политиката на нулеви лихвени проценти намали теглото на дълговете и икономиките се върнаха към растеж. Притеснително е все пак, че страните с най-големи публични задължения все още са в дъното на класацията. Те реализират растеж, защото постигнаха сделки за дълговете си. Актуален е въпросът как ще се справят, когато лихвите отново тръгнат нагоре, и е твърде вероятно темата за дълга на Гърция и вероятно Испания да се върне на дневен ред.

България стои добре на този фон с третия най-нисък държавен дълг след Люксембург и Естония. Държавният дълг се управлява разумно и ако нямахме фалирала голяма банка, вероятно бихме имали и по-висок кредитен рейтинг като страна.

Дълговата криза в Европа катализира процеси на дисбаланс в нашата икономика, които така или иначе обективно съществуваха. Ако се върнем към 2008 г., растежът беше плод на инвестиции, финансирани с кредити. В същото време вносът на стоки превишаваше значително износа, което е знак за ниска конкурентоспособност. Сега картината е различна. В местно производство и услуги бяха направени значими инвестиции и растежът в момента се движи най-вече от вътрешното потребление и износа, което е признак за добро здраве на икономиката. Кредитирането, което следим внимателно, расте устойчиво и е факт, че въпреки конкуренцията в отпускането на кредити банките поемат разумни рискове.

- В момента колко голям е пазарът на необслужвани задължения у нас и съответно какви заплахи създава той за стабилността на икономиката ни?

- По данни на БНБ към края на октомври 2017 г. размерът на необслужваните кредити е 7,1 млрд. лв., или 13,87% от общия кредитен портфейл. Този дял все още е висок на фона на средните стойности в Европа и не е изненада - нашите банки трудно се разделят или продават лошите си вземания, а това е инструмент, доказано ефективен в световен мащаб. Добрата новина е, че банките ни са достатъчно ликвидни и риск за стабилността на икономиката не съществува. Все пак лошите вземания в един момент е добре да бъдат разтоварени от системата и това в бъдеще да се случва на един много по-ранен етап. В България лошите вземания се търгуват, когато станат поне на 5-6 години. За сравнение - на другите развити пазари това се случва на 6-12 месеца. И тук е добре да знаем, че за разлика от доброто вино проблемните вземания не стават по-добри с времето.

- Как заложеният растеж от 4% през 2018 г. ще се отрази на междуфирмената задлъжнялост?

- Големият обем междуфирмена задлъжнялост е предизвикателство пред нормалното функциониране на икономиката и е основна причина за намаляване на инвестициите на бизнеса или замразяването на работни места. Според европейско изследване на "ЕОС Груп" бизнесът в България получава най-рядко парите си в срок - в едва 74% от случаите. За сравнение в Германия този процент е 83, а в Испания и Франция - 81. Наистина делът на просрочените вземания от бизнес клиенти намалява с 3% спрямо миналата година (от 30 на 27%), но българските бизнес клиенти остават сред най-недисциплинираните в Европа, надминавани единствено от гръцките. По-добрата икономическа среда безспорно помага да се преодолеят тези ефекти, но най-добрият инструмент си остава повишаване на финансовата култура на българския бизнес и поставяне на фокус върху управлението на вземания. Положителна тенденция е все по-голямото доверие към услугите на външни специалисти за събиране на вземания - от Асоциацията на колекторските агенции отчитаме ежегодно нарастващ брой компании, които ползват услугите ни. И това не е случайно - за миналата година специалистите по управление на вземания сме съдействали за връщането на близо 9% от оборота на българския бизнес.

- В кои сектори да очакваме по-дълги просрочия при изплащане на издадени фактури и съответно кои бизнеси ще разполагат с достатъчна ликвидност, за да не бавят плащанията си?

- Най-съществени продължават да са проблемите в секторите транспорт, търговия и строителство, както и при фирмите, занимаващи се с недвижими имоти. В свой доклад Еврокомисията също предупреждава, че България е сред европейските страни с тревожно надценен пазар на недвижимите имоти, създаващ дисбаланс, защото се прекрачва разумният срок за изплащане на инвестицията. Секторът на строителството от своя страна е изправен пред най-сериозни трудности заради забавянето на усвояването от еврофондовете.

В същото време с нарастването на използването на услугите на специалисти по събиране на вземания отчитаме намаляване на средната продължителност на връщане на междуфирмените задължения по сектори. При транспорта и добива на горива тя е намаляла от 112 дни през 2016 г. на 61 дни за първото полугодие. В строителството времето за събиране се съкращава почти 3 пъти, като през миналата година то е било 100 дни, а тази - 34 дни.

- Какво се случва със задълженията на домакинствата у нас - наблюдавате ли връзка между повишаването на доходите и подобряването на финансовата култура на крайните потребители?

- За първи път от 2013 г. насам дълговете на физически лица намаляват, като по данните на АКАБГ понижението за първото полугодие е с 34%. Това се дължи основно на по-добрата обща макрорамка, рекордно ниската безработица и ръста на доходите в големите градове.

Променя се и профилът на типичния длъжник - това вече е образован млад професионалист, чиято склонност към покупка на технологични джаджи надминава възможностите му и води до задлъжняване. Причината - ниската финансова грамотност. Или по-добрите доходи не водят автоматично до една по-добра финансова култура. Много си мечтая в училищата да има час по управление на личните финанси. Но дотогава ние работим активно в тази насока с най-новата кампания на АКАБГ - "Мисия платено", която цели да създаде различни ресурси, за да подпомогнат потребителите в управлението на задълженията и личните им финанси.

- С кое постижение през 2017 г. EOS в България отпразнувахте 15-годишнината си и коя е заявката, която давате за следващите 15 години на нашия пазар?

- За нас да растеш и да си голям е най-вече отговорност. Отговорност към стандартите ни на работа и етиката в нашия бизнес. До голяма степен смятам и че промяната в нагласите към нашата индустрия се формира от начина, по който обслужваме потребителите със задължение. Ние боравим с човешки съдби и осъзнаваме тази отговорност - подхождаме с разбиране и човещина към всяка отделна ситуация. И ще продължим да го правим - разбира се, с все по-модерни и ефективни технологии, но ще останем хора, дълбоко влюбени в работата си. И вярвам, че тази любов се усеща от всички наши партньори.   

Интервю: Венцислав Савов