"Дунарит" работи за трикратно увеличение на продажбите

Скандалите по собствеността се отразяват негативно на цялата отбранителна индустрия, казва инж. Петър Петров, изпълнителен директор на военно-промишленото предприятие

- Инж. Петров, след дипломирането си вие работите само в „Дунарит“. Какво ви мотивира за това и сега като ръководител – кои са основните мениджърски похвати, които използвате в отношенията си със служителите?

– Заемам тази длъжност от около година. Не разбирам и не харесвам думата „мениджър“. Тя сякаш ме отдалечава от хората, от колегите ми. Работя от 30 години в „Дунарит“. За съвременния динамичен свят това май е архаично. Но за мен е част от ценностната система. Иска ми се, когато си тръгвам, за повечето работещи в дружеството това да е така. Между другото всичко започна с намеса на провидението. Кандидатствах в сегашния Технически университет в София. С присъщото самочувствие на осемнадесетгодишните решавах последната задача направо на белова. Естествено, допуснах техническа грешка, която ми костваше 75 стотни от оценката. Приеха ме, но не в желаната специалност. Тогава имаше наборна военна служба. Шест месеца преди уволнението получих предложение да стана стипендиант на „Дунарит“. В родното ми село имаше цех на предприятието. С широко затворени очи приех, защото щях да се уволня два или три месеца предсрочно. Така станах инженер-химик.

– Отразяват ли се на дейността на фирмата скандалите по собствеността ù?

– Отразяват се негативно. При това не само на нашата фирма, а на българската отбранителна индустрия като отрасъл. Непредубедените може да погледнат годишните финансови отчети, публикувани в Търговския регистър.

– С колко големи международни партньори работи в момента „Дунарит“?

– Това число се променя динамично в рамките на пет до десет. В момента големите международни компании, с които работим, са седем.

– Кои са основните принципи, които помагат на компания от малка България да успява да се конкурира и да печели поръчки на сложния международен пазар на оръжие и боеприпаси?

– За мен не е приемливо твърдението, че България е малка. В недотам далечното минало в нашия бранш страната ни беше на челни позиции в света по производство и реализация. Нещата се промениха, но създадените дългосрочни отношения не са разрушени изцяло. Полагаме усилия да ги поддържаме, възстановяваме и разширяваме. Когато клиентите са доволни, те се връщат. Смея да твърдя, че нашите клиенти са доволни.

– Какъв тип оръжие и боеприпаси ще произвежда „Дунарит“ през следващата година и как се променя търсенето на партньорите ви през последните години?

– „Дунарит“ произвежда и ще произвежда и от двата основни типа – руски и натовски. Досега преобладават боеприпасите за руски системи, но нашият стремеж е да увеличим значително дела на боеприпасите за натовски системи в продажбите си. Това ни желание е предизвикано именно от промяната в търсенето на досегашните ни партньори и появата на нови потенциални клиенти.

– Как виждате развитието на компанията след 5 години?

– Приватизацията на дружеството ни осигури възможността да оцелеем и да се развиваме с ускорени темпове. За първите десет години от приватизацията продажбите ни се увеличиха десет пъти. Този факт дава повод за гордост на всеки един от моите колеги, от най-ниското до най-високото ниво във фирмата. На единадесетата година започнаха „скандалите по собствеността“, които продължават и до днес. След пет години ще се навършат 20 години от приватизацията, иска ми се да можем да се похвалим с поне трикратно увеличение на продажбите спрямо първите десет. В плановете ни влизат усвояване на нови перспективни изделия, сътрудничество с големи световни компании в бранша, сътрудничество с учебни заведения поради задълбочаването на проблемите с осигуряването на кадри и не на последно място – възстановяване на добрите взаимоотношения с българските ни колеги от другите фирми в отрасъла.

Автор: Николай Нейчев. Интервюто е публикувано в новия брой на списание "Мениджър"