Емил Хърсев: Икономиката се държи сравнително добре

Парите, отпуснати от държавата, няма да спасят бизнеса, но може да помогнат за поддържането на минимален брой работни места там, където може да се продължи работа. Това заяви пред bTV финансистът Емил Хърсев

„Статистиката от последните месеци показа, че над 20 хил. работни места са били опазени от съкращаване благодарение на тези мерки“, коментира той.

„Общо взето икономиката се държи сравнително добре. Повечето прогнози бяха по-мрачни за това какво ще се случи от това, което наистина наблюдаваме“, добави Хърсев.

По думите му по-лошите прогнози няма да се реализират, тъй като добивната и преработващата промишленост у нас са по-слабо засегнати от очакваното. Секторът на услугите, които дава над половината от брутният вътрешен продукт на страната, също отчита по-малък спад от прогнозираното.

Според него много заведения няма да отворят след края на ограниченията.

„Сравнително малка част от икономиката зависи от точно този сегмент, въпреки че работните места в ресторантьорството и хотелиерството са относително много. Делът им в брутният вътрешен продукт не е толкова голям, колкото делът при работната ръка“, коментира Хърсеф.

По думите му въпросът в момента е да се осигури работа на хората, като поради общата липса на работна ръка се наблюдава пренаместване, при което хората успяват да си намерят работа.

„Всяка една криза създава риск от загуба на работни места. Въпросът е как ще се управлява тази криза, така че да нанесе минимум вреди. Реални пари стигат до бизнеса и до хората, но размерът им очевидно е недостатъчен. Ние не сме вековна империя, която да е натрупала огромни капитали, които да й позволят да посрещне всеки един проблем, без това да се отрази върху джоба на хората. Кризата се управлява по-добре в сравнение с други държави от гледна точка на това, че се позволява да се запази максималната работоспособност на икономиката.  Не се допусна свиване, което да породи големи проблеми“, обясни финансистът.

Хърсев коментира, че спасителният план на Европейския съюз се бави и най-вероятно няма да е готов в следващите няколко месеца. Той посочи, че не може да прецени дали има баланс между запазването на икономиката и здравните мерки.

„Вероятно по-правилна е преценката на здравните специалисти.  Що се отнася до икономиката, загубата на всяко работно място и на всеки лев несъздаден продукт, си е загуба и тя е точно толкова опасна, колкото и пандемията“, каза Хърсев и посочи, че банковата ваканция до март 2021 г. ще даде глътка въздух на всички, които са засегнати.

Той обясни, че около 1/5 от подадените заявления са на кредитополучатели, които са фалирали преди COVID-19 да окаже влияние върху бизнеса. „Те не са пострадали от кризата, те са си били в такова състояние на неплатежоспособност, сега е прави опит за възползване от мерките заради кризата“, каза финансистът.

По думите му бюджетът за следващата година има буфери, но не е ясно доколко ще са достатъчни, тъй като не знаем колко ще продължи кризата. Той подчерта, че в Европа няма страна, която да има бюджетни буфери, достатъчни за кризисните процеси, в които се намираме и които предстоят.

„Напротив, те са дефицит, който е много по-дълбок от българският. Ние влязохме в тази криза, в този пожар, с празни цистерни на пожарните автомобили. Мерките на паричната политика на ЕЦБ, европейският бюджет, буферите и кредитоспособността на държавите в ЕС бяха дълбоко засегнати още преди да започне кризата с пандемията, която задълбочи тези процеси“, коментира той.