Икономическите тенденции, които ще бъдат определящи за 2022 г.

За втора поредна година пандемията от COVID-19 прекрои света – без да променя коренно нещата, но ускорявайки много тенденции, сред които намаляването на населението и дигиталната революция. Ето как тези тенденции ще играят ключова роля и за оформянето на 2022 г. по думите на главният глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management Ручир Шарма във „Файненшъл таймс".

Спад на раждаемостта

В годините на пандемията двойките имаха предостатъчно възможности да правят деца, но изглежда им липсваше желание. Понижението на раждаемостта, което води до забавяне на глобалния икономически растеж, се ускори през пандемията, особено в Китай. В дългосрочен план това забавяне на растежа на населението ще доведе до свиване на работната сила, като в 51 страни вече има свиващо се население в трудоспособна възраст. През 2000 г. този феномен се наблюдаваше само в 17 държави.

Пикът на Китай

Забавена от свиващата се раждаемост, нарастващият дълг и правителствените намеси, икономиката на Китай допринесе за една четвърт от растежа на глобалния брутен вътрешен продукт през 2021 г., след като преди пандемията азиатската страна отговаряше за една трета от ръста. Резкият завой на Китай към „самодостатъчност“ разхлабва връзките на страната с другите икономики. Китай може да е преминал върховия си период като двигател на растежа.

Дългов капан

Трупан в продължение на четири десетилетия, глобалният дълг нарасна с още по-голямо темпо по време на пандемията, воден от държавните заеми. Днес цели 25 страни, сред които САЩ и Китай, имат общ дълг от над 300% от БВП, в сравнение с нито една през 90-те години на миналия век. Печатането на пари от централните банки продължава да надува финансовите пазари и да задълбочава дълговият капан. Ясно е, че пристрастените към дълга общества трудно ще могат да се преборят с тази тенденция заради страховете от фалит.

Далеч от 70-те години на миналия век

По-малко работници, повече държавни разходи и нарастващ дълг сочат към по-висока инфлация. Тя обаче вероятно няма да достигне до двуцифрените нива от 70-те години, каквито прогнози дават някои експерти. Правителствените разходи ще се свият през тази година, а технологичните промени ще запазят тавана върху цените. По-голям риск носят цените на активите. Финансовите пазари достигнаха четири пъти размера на глобалната икономика, като техен срив вероятно би довел до дефлация.

Зелена инфлация

Добре известно е, че борбата срещу глобалното затопляне води до ръст на търсенето на „зелени“ метали като мед и алуминий. По-малко известно е, че зелените политики носът със ебе си спад на доставките на суровини от всякакъв вид. Инвестициите в мини и петролни находища са спаднали рязко през последните пет години. Резултат е „зелена инфлация“ при цените на суровините, които отчетоха най-големия си годишен ръст от 1973 г.

Парадокс на продуктивността

Вече се изпариха всички надежди, че бързото възприемане на дигитални услуги по време на пандемията ще сложи край на продължителното забавяне на глобалния растеж на продуктивността. Ускорението през 2020 г. бе ограничено до САЩ, а в края на миналата година и то отшумя. Всички знаци засега сочат, че хората, работещи от вкъщи, демонстрират по-ниска продуктивност при по-дълго работно време. Парадоксът на ниската производителност, въпреки ускоряващите се технологични промени, остава факт.

Локализация на данните

Вирусът удари свят, който се обръща навътре, белязан от свиващи се потоци на всичко (търговия, пари, хора) освен данни. Интернет трафикът през 2022 г. вероятно ще надмине всичкият трафик до 2016 г. Има обаче малка особеност. Надеждите, че интернетът ще се развие отвъд правителствения контрол са на практика разбити, като властите във все повече страни блокират преминаването на данни през границите.

„Балончетата“ започват да изпускат въздух

Макар че някои анализатори твърдят, че в момента се намираме в ера, където „балони има навсякъде“, малко активи показват класическите признаци за балон, като например удвояване на цените в рамките на 12-месечен период или маниакална търговия. Тези „балончета“ засягат криптовалутите, чистата енергия, технологичните компании и сливания на SPAC. През последната година при всички тези сектори се наблюдава спад с поне 35% спрямо пиковите стойности – линия, отвъд която балоните рядко се възстановяват, след като я пресекат веднъж.

Охлаждане на търговията на дребно

Инвеститорите на дребно се впуснаха в 13-тата година на глобалния бичи пазар с голямо въодушевление. Подобни късни включвания обикновено сигнализират, че партито приключва. От САЩ до Европа, милиони хора откриха за първи път сметки за търговия, като множество взеха заеми, за да купуват акции. Подобни мании рядко са дългосрочни, което предполага, че макар цялостният пазар да не е изложен риск, най-популярните сред инвеститорите на дребно активи вероятно са.

Физически въпроси

Нарастващият интерес към метавслената на пръв предсказваше спад на физическата икономика, но цените рисуват различна картина. Дигиталните граждани също ще имат нужда от физически подслон. Търсенето сред т.нар милениали и поколението Z помогна за надуването на жилищните пазари през 2021 г. Бъдещите технологии няма да заменят физическите ресурси. Електрическите автомобили имат нужда от много повече мед, отколкото бензиновите. Зад всеки аватар стои човек, а недостигът на работна ръка води до ръст на заплатите дори при позициите, които са застрашени от автоматизация. Слуховете за смъртта на материалното са преувеличени.