Икономика по време на война. И след това...

В следващите 4-5 години ние ще сме във военна икономика и ще има постоянна несигурност – за газа, за петрола, за електроенергията. Всички логистични пътища в Европа трябва да бъдат огледани и да се подсигурим, че ефектът върху българската икономика ще е минимален, обяви в ефира на БНТ Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите.

 Как макроикономистите разчетоха посланието?

Доц. Красен Станчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски":

Опит за измъкване от капана на обещанията

[[{"fid":"393527","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":333,"width":600,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Коментарът на министър Василев е фактологично правилен, закъснял, непълен и очевидно е следствие на невротичната обстановка, в която той и правителството работят. По-точно – отговор на гръмогласните искания за компенсации за всичко от всички, които той лично и всички останали членове на кабинета обещават щедро от средата на декември миналата година.

Накратко, той е опит да се измъкне от капана на тези обещания. Очаквам в следващите седмици подобни оценки да бъдат давани от повечето хора на отговорна изпълнителна позиция в страните членки на ЕС и неговата комисия.

Един от логичните пътища за справяне с последиците от войната е отлагането на т.нар. Зелена сделка или преформулирането ѝ на пазарни начала.

Особеностите на войната

Много е важно в тази ситуация да се разбира характера на войната на Кремъл в Украйна. Такова разбиране до скоро у деятелите в българската политика не се забелязваше, а у някои (като г-н президента, колеги на министъра и повечето партии в законодателното събрание) то е от нереалистично до възглед, който скрито или открито подкрепя потъпкването на международното право от страна на Руската федерация.

За войната е важно да се знае следното:

• Русия е единствената страна на север от Индия и Пакистан, която от 33 години насам или води, или подклажда войни със и на територията на съседни страни.
• В интерес на всички, но особено на нейните съседи, е да бъде сложен край на това поведение.
• Първоначалната причина за тези войни и особено на войните срещу Грузия и Украйна е обстоятелството, че правителството в Кремъл от 2004 г. открито не харесва политическия климат, най-вече в Грузия и Украйна, но и другаде.
• От политически целите на войната в Украйна неизбежно се превръщат в икономически – разруха, ограбване и контрол над суровини и пътища за износ, такъв контрол Русия упражнява върху пътищата от Централно-азиатските страни към Европа от поне 25 години.

Какво може да направи бизнесът

Очевидно е, че няма как фирмите и гражданите да бъдат компенсирани. Това не означава, че исканията за това ще секнат: съревнованието е започнало и който не участва – потенциално губи.

Цените на производител на годишна основа бяха 30% по-високи още преди войната. Не горивата са най-непреодолимата дългосрочна последица от нея, а ограниченията в платежната система на ЕС и в търговията. Това е цената на възпирането на агресията на Русия в бъдеще. Цените на производител ще нарастват по тези причини и след време процесът естествено се прехвърля върху всички цени.

Фирмите трябва да очакват искания за по-високи доходи, вследствие на по-високата инфлация. Каква би трябвало да бъде тяхната стратегия, зависи от особеното конкурентно положение на всяка фирма поотделно.

Деловите среди у нас не могат да направят почти нищо за инфлацията, казаното от министър Василев и многобройните предизвикателства, породени от безумното и самоубийствено решение на Русия да започне тази война.

Би било и в тяхна, и обществена полза фирмите да осъзнаят тези елементарни факти, както и че и правителството не само нищо не може да направи по повод инфлацията, но не може дори да признае тази в голяма степан обективна невъзможност.

Бизнесът може да иска от правителството да не подсилва инфлацията и несигурността.

Какво може да направи правителството

Малкото, което може да направи правителството, трябва да бъде поискано. А то е следното:

• Отказ от актуализации на заплати в държавната администрация, на минималната заплата и пенсиите.
• Съкращаване на разходите за държавни фирми, ликвидиране на наскоро създадените такива фирми във ВиК и търговията с горива и приватизация на миноритарни правителствени дялове в частния сектор както и продажба на съществени дялове в съществуващите държавни компании.
• Де факто прекъсване на действието на корпоративния данък (чрез бързи амортизации и необлагане на инвестициите).
• Намаляване на данъците върху труда (т.нар. осигуровки) и премахване на пречките пред пазара на труда (като колективни трудови договори, минимална работна заплата и работно време).
• Обвързване на краткосрочните трудови договори с частни пенсионни и здравни фондове.
• Запазване на сегашната данъчна система с 10%-но облагане на доходите, отказ от въвеждане на необлагаем минимум върху личните доходи, изравняване на едноличните търговци в данъчно отношение с корпоративния сектор и премахване (или намаляване) на данъците върху дивидентите.
• Преформатиране на системата за социални помощи с оглед на подпомагането само на онези, които са в действителна нужда.
• Увеличаване на прага на регистрация по ДДС четири пъти.
• Децентрализация на 2% от корпоративните и личните данъци към общините, където доходът е създаден.
• Удължаване на всички концесионни договори с максималния правно-възможен срок, концесиониране на ВиК, плажни ивици, курорти, минерални води и публични услуги.
• Отказ от неконкурентни процедури при обществените поръчки.
• Прекратяване на замразени проекти на руски държавни компании, както и на такива, на които са наложени санкции
• Пренареждане на Плана за възстановяване и устойчивост с оглед финансиране на всички възможни алтернативи на вноса на енергийни ресурси от Русия.
• Едностранна либерализация (заедно с ЕС) на търговията с всички страни бившия СССР, със Северна Америка и с останалата част от света.

►►►

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”:

Всеки източник на енергия е конкурентен при тази цена на тока и газа

[[{"fid":"393539","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"10":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":776,"width":802,"class":"media-element file-default","data-delta":"10"}}]]

Едва ли някой може да каже с точност кога и как ще приключи войната, но това е възможен сценарий - продължителни военни действия и след това, продължителни санкции и контрасанкции след войната, докато се стигне до окончателен мирен договор. В този смисъл, трябва да се готвим и за такъв сценарий.

Но по-важно е друго, войната показа, че много страни в Европа и най-вече България са силно зависими от един-единствен доставчик на газ, петрол и ядрено гориво. Това е голям риск за сигурността на доставките и за цялата ни икономика, а и за чисто битови неща, като отоплението през зимата. От тази гледна точка, задължително трябва да се засили фокусът върху диверсификация, така че при спиране на доставките от един източник да има безпроблемно заместване от други доставчици. Тук се включва и газова инфраструктура, и свързаност. В същото време, залагане на повече местни и евтини източници на енергия – и седми блок на АЕЦ Козлодуй, и зелена енергия, а междувременно запазване на въглищните централи.

След астрономическото поскъпване на руския газ миналата година и оттам поскъпването на цената на тока в целия континент, ще видим все по-целенасочени усилия в Европа да се замени руският газ – или чрез внос на газ от други източници, или директно чрез инвестиции в алтернативни енергийни източници.

При толкова скъп газ и ток всякакви други източници на енергия вече са конкурентни. Затова много енергоемки бизнеси все повече се насочват към инвестиции в собствено производство на енергия и тази тенденция ще е продължителна. Отново от гледна точка на цените на тока за бизнеса – вече е крайно време да се измисли по-дългосрочен механизъм, например чрез дългосрочни договори за покупка на ток, така че бизнесът да има сигурност за цената за 2-3 години напред, а не да зависи от волатилен пазар „ден напред“ и всеки месец да се чуди ще има ли компенсации или няма да има.

►►►

Юлиан Войнов, хоноруван преподавател в СА “Д.А.Ценов” в Свищов:

Релокацията на производствени мощности е шанс за България

[[{"fid":"393536","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"9":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":789,"width":958,"class":"media-element file-default","data-delta":"9"}}]]

Точно сега е изключително несигурно и спекулативно да се прогнозира как и кога ще завърши войната в Украйна. Много е вероятно този конфликт да продължи с години или поне дотогава, докато Русия има възможност да финансира военните си разходи. Основният приходоизточник за Русия са приходите от нефт и газ и с постепенното налагане на ембарго върху продажбите на тези суровини, финансовото състояние на Русия ще се влошава. Въпреки че страната ще се опита и се опитва да преориентира продажбата на суровините и изкопаемите, които добива на други, по-дружелюбни пазари, от данните и наличната информация е видно, че това преориентиране съвсем не е достатъчно да поеме продаваните досега количества на Европа и Запада, както и че цените, на които това преориентиране се извършва са далеч по-ниски, отколкото страната би могла да получава, ако не беше предизвикала този военен конфликт. В крайна сметка много по-вероятно е с течение на времето Русия да бъде активната страна, искаща сключване на примирие, въпросът е, че колкото по-късно във времето започне истински преговорен процес за прекратяване на военните действия, толкова в по-слаба позиция ще бъде Русия и единственият ѝ инструмент за налагане на собствените си условия ще бъде изнудването с използване на ядрено оръжие.

Както и колкото и дълго да се развива този конфликт, това, което той със сигурност предизвика и започна да предизвиква е глобална промяна на веригите на доставки и преразпределение на търговските отношение и връзки по света. Освен пълното изолиране на Русия от развития свят, ясно е, че противопоставянето между Запада и Китай също ще продължи, като основен акцент на това противопоставяне ще бъде достъпа до високи технологии и тяхното индустриално използване. В тази връзка сме свидетели на преместване на дългите вериги за доставки, характерни преди здравната криза и настоящата война към по-близки локации, включително и към възстановяване на изнесените производства обратно в държавите износителки. Разбира се, всички тези промени са свързани с нарушени производствени вериги и с повишени цени, върху които допълнително влияние оказва настоящия военен конфликт.

В тази връзка България е изправена пред две основни предизвикателства. От една страна са посочените вече нарушени вериги за доставки и по-високи цени на основни суровини и материали, които ще предопределят финансовата и социалната политика на правителството. Ясно е, че в такава среда правителството ще трябва да предлага антиинфлационни мерки, комбинирани с такива, насочени към най-засегнатите от премените бизнеси и граждани. Те следва да са изключително добре калибрирани и комбинирани, за да не представляват излишно пилеене на обществен ресурс, който да подхранва допълнително инфлационните процеси в страната, но от друга страна да предоставят точна и количествено премерена подкрепа на най-нуждаещите се.

Същевременно релокацията на производствени мощности е изключителна възможност, която се отваря пред България, и която, при активна и целенасочена политика, може да привлече бизнес, инвестиции и работна ръка в страната, което да подпомогне бързото възстановяване и икономическото ѝ развитие. Както е известно всяка криза е и възможност за промяна, така че при умно и интелигентно провеждане на политически и икономически реформи в страната България има реална възможност да излезе печеливша от настоящата ситуация.

В едно изречение – това, за което трябва да е готов бизнесът е да компенсира дефицита на сурови и материали и по-високите цени с инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност, с които да се конкурира на международните пазари. Ясно е, че бъдещето на евтината работна ръка и ниско ефективното и високо енергоемкото производство ще остане в миналото. Непрекъснатите помощи за бизнеса във връзка с високи енергийни цени е неработещ дългосрочен механизъм, защото вероятно цените на енергоносителите ще останат високи продължително време. В тази връзка натиск и непрекъснати срещи с правителството може да спечелят известно време на бизнеса. Но без пренастройване и адаптиране към новите икономически реалности в света ще бъде трудно както за държавата, така и за бизнеса да се справят с настоящите предизвикателства, като трябва да се подчертае, че подобно противопоставяне има сериозен политически подтекст. Така че печелившата формула би следвало да бъде личен ангажимент на бизнеса за пренастройване съобразно новите реалности, а помощта на държавата да е дотолкова, доколкото да подпомага процеса на пренастройване с адекватни законодателни и регулаторни решения и правилна алокация на европейските фондове, особено от Плана за възстановяване и устойчивост.

Мненията събра Светлана Тодорова-Ваташка