Икономиката на Еврозоната се изправя пред двойна рецесия

Икономиката на Еврозоната е на път да се свие отново в началото на тази година, докато възраждащата се пандемията потапя региона в двойна рецесия. Анализатори от много банки, включително и JPMorgan Chase & Co. и UBS Group AG, понижават прогнозите си за Еврозоната на фона на блокадите в редица страни – някои по-строги от всякога, пише Блумбърг.

В комбинация с забавянето на ваксинацията и търговските проблеми около Брекзит, ситуацията изглежда все по-тежка, като икономистите очакват второ поредно тримесечие на спад на брутния вътрешен продукт. Този резултат би бил сходен на спада от началото на 2020 г., макар и малко по-лек, и би увеличил натиска върху задлъжнелите правителства и Европейската централна банка, която ще заседава следващата седмица, да предприемат нови мерки за финансова подкрепа.

Т. нар. високочестотните индикатори за мобилността и активността показват, че макар акитнвостта в Еврозоната да се е ускорила през първата седмица на годината, след като хората се върнаха на работа, тя остава значително по-ниска от тази в същия период на предходната година.

„Локдауните и бавното ваксиниране определено не помагат“, коментира Катарина Утермол, старши икономист в Allianz. „Удължените рестрикции, които в началото бяха сравнително леки, сега са по-големият проблем“, добави тя.

От Bloomberg Economics сега прогнозират, че икономиката на Еврозоната ще се свие с около 4% през първото тримесечие на 2021 г. на база на „песимистични“ очаквания за продължителността на ограничителните мерки. По-рано очакванията бяха за ръст от 1,3%.

Американската банка JPMorgan, която смята, че икономиката на региона на единната валута се е понижила с 9% през последното тримесечие на 2020 г., очаква спад от 1% през първите три месеца на таза година. Предходната прогноза на кредитора бе за ръст от 2%.

UBS очаква спад на БВП от 0,4% през първото тримесечие, като по-ранните прогнози бяха за ръст от 2,4%. Goldman Sachs Group Inc. Прогнозира лек спад, сачетан с голяма несигурност и „рискове в посока надолу“.

Брекзит също оказва влияние върху резултатите. Нидерландската банка ING Groep NV смята, че в комбинация с проблемите, свързани с вируса, износът може отново да отслабне, след засилването в края на миналата година на фона на опитите на компаниите да изнесат възможно най-много стоки за Обединеното кралство преди окончателното излизане на страната от ЕС. От Банката очакват в „най-добрия случай“ нулев растеж през първото тримесечие, като прогнозите са, че икономиката на Еврозоната няма да се върне на нивото си от преди пандемията по-рано от 2023 г.

„2021 г. не започва добре“, коментира главният икономист на банката Петер Ванден Хоут. „Началото на ваксинационната кампания бе бавно и понякога хаотично“, добавя той.

Икономическите перспективи пред отделните страни членки обаче са крайно различни. Германия се възползва от по-голямата си зависимост от производството, като фабриките в страната продължиха работа, докато правителството затвори магазините, предлагащи стоки от несъществено значение, и голяма част от сектора на хотелиерството. Според Bloomberg Economics страната най-вероятно е постигнала ръст през четвъртото тримесечие.

Всички правителства в Еврозоната са под засилен натиск да подкрепят компании и служители с фискална помощ. На този фон Европейската централна банка изготви програмата си за купуване на облигации до март 2022 г. Това означава, че я може да премине през тази година без големи корекции на паричната си политика. От Citigroup обаче смятат, че рано или късно програмата ще трябва да бъде удължена отново.

Лятна изненада?

Повечето икономисти прогнозират, че възстановяването на икономиката ще започне през второто тримесечие. Скокът може да бъде рязък, поне в началото, след като бъдат разхлабени или премахнати ограничителните мерки и броят на заразените падне значително на фона на масовата ваксинация.

Прогнозираният скок на търсенето може да доведе до освобождаване на спестяванията, натрупани заради пандемията, което да доведе до временен ръст на инфлацията.

До втората половина на годината безпрецедентният възстановителен фонд и многогодишен бюджет на Европейският съюз от 1,8 трлн. евро трябва да подкрепят растежа чрез публични инвестиции, които ще бъдат от критично значение, ако компаниите искат да възстановят финансите си.

 „Очакваме правителствата да предоставят продължителна подкрепа, за да подпомогнат възстановяването, с преминаване от подкрепа на доходите към стимулиране на търсенето“, коментира икономистът от UBS Райнхард Клус.