Индустрията на изнесените услуги запазва двуцифрен ръст, формира над 5% от икономиката на страната

Секторът на изнесените услуги в България продължава да държи възходящ темп на развитие с общ обем от 2.9 млрд. евро за 2019 г. Това показват данните от годишния доклад за развитието на индустрията на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). За миналата година индустрията формира 5.5% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, в сравнение с 5.2% през 2018 г. Освен това, за поредна година тя бележи двуцифрен ръст в развитието си, като през 2019 г. оперативните приходи нарастват с 19.6 %. Предварителните данни за 2020 г. показват, че дори и в тази година ръстът също ще остане двуцифрен. Прогнозата към 2022 година сочи, че индустрията ще продължи да се развива и да бъде основен стълб в българската икономика, като относителния й дял в БВП на страната ще отбележи чувствителен ръст и ще достигне 8.9%.

Докладът е изготвен от SeeNews и включва данни за 610 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2019 г. В съотношението между двете подразделения на изнесените услуги превес имат ITO компаниите (ИТ изнесени услуги) – 322, докато броя на фирмите в сферата на изнесени бизнес процеси е 288.

Индустрията затвърждава и позицията си на предпочитан работодател. Доказателствата са нарастващия брой хора, работещи в сектора, както и нарастващите разходи за служители и данъци, плащани от компаниите. Секторът на бизнес услугите и технологиите формира 3,5% от пазара на труда в България. В него са заети близо 78 000 души към края на 2019 г., което е с около 5000 души повече в сравнение с предишната година. Дори в предизвикателната 2020 година, индустрията продължава да наема нови хора, като към август 2020 г. броят на работещите в него достигна 81 000 души (3000 служители повече спрямо успешната 2019 г.).

Секторът оставя значим социален и икономически отпечатък и се превръща в основа за развитието на новата средна класа на България и за задържането на младите хора в страната. За 2019 година само данъците, които индустрията е внесла в държавната хазна се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 г. или малко повече от предвидените разходи в бюджетната рамка на Столична община за здравеопазване през 2020 г. Едновременно с това, индустрията генерира 9.3% от всички разходи за заплати в икономиката през 2019 г. (при 8.5% миналата година).

„Ние ще продължим да бъдем притегателна сила за таланти и предпочитан работодател, заради възможностите за развитие, които осигуряваме на младите хора.", коментира данните от секторния анализ Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен директор на A Data Pro. През 2020 г. българските компании от сектора показаха световно ниво в предоставянето на надеждна, сигурна, непрекъсваема и качествена услуга, отбелязва той. "Mожем само да се гордеем, че изключително бързо успяхме да трансформираме процесите и да преминем в режим на работа от вкъщи. Много наши конкуренти в и извън Европа, не бяха толкова гъвкави и успешни. Трябва да капитализираме това предимство и да се позиционираме навреме като предпочитана дестинация за услуги с висока добавена стойност пред европейските компании. Степента, в която ще се възползваме от тази възможност през 2021 и 2022 година, ще бъде решаваща по отношение на това как България излиза от кризата, колко добре стои по отношение на глобалните си конкуренти и колко бързо догонва по-старите членове на ЕС по отношение на нивата на БВП на глава от населението.“, допълва Илия Кръстев.

Тенденция, която показва устойчивост за икономическото позициониране на този сектор е и продължаващата регионална експанзия  от последните години. Най-големите хъбове за изнесени услуги остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.

С пълния доклад можете да се запознаете ТУК