Иван Костов се обяви за смяна на данъчната система

Бившият премиер Иван Костов призова за промяна на данъчната система в България. Според него сегашното данъчно облагане е "неадекватно и недобро" и е причина за много вредни процеси в държавата.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, заяви той в качеството си на директор на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ по време на научна конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".

"За работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 процента.", посочи Костов. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и максималната печалба се облага с 32%. "Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората", допълни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 година, но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. "Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски", допълни бившият премиер, цитиран от БТА.

По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт е с около 3,5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, поясни той Костов.

Според него, в момента вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към десет процента.

Общото облагане на хората с високи доходи клони към десет на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 процента, каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29,9 на сто през 2001 година и 30 процента през 2017, приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 година те са 44 на сто, докато през 2015 те са 38, 9 на сто от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.