Kurzarbeit – германската програма, която може да спаси милиони работни места

Икономика

Близо половин милион компании в Германия са преминали на т. нар режим на намалена заетост –Kurzarbeit, за да ограничат своите разходи по време на кризата с коронавируса, пише Си Ен Би Си.

Никога досега, дори и по време на финансовата криза от 2008 г., не е имало толкова бърз скок в боря на фирмите, възползвали се от тази програма.

На практика при този режим работниците се изпращат по домовете си или имат значително намалено работно време, като държавата изплаща до две трети от тяхната заплата (обикновено около 60%). Предприятията изплащат единствено около 80% от техните осигуровки.

„Kurzarbeit е страхотен икономически инструмент както за работниците, така и за работодателите, тъй като дава на първите парична сигурност, а на вторите възможност да планират разходите си за следващите месеци, когато икономиката наистина започне да се свива“, казва Щефан Шнайдер от Deutsche Bank в интервю за Си Ен Би Си.

Ефективността на програмата бе доказана по време на световната финансова криза. Когато германската икономика се сви с 5% през 2009 г., от  Kurzarbeit се възполваха 1,1 млн. работници, което струва на Берлин около 10 млрд. евро. В края на годината обаче нивото на безработица в страната бе 7,6%, или иначе казано – по-ниско от това през 2008 г.

Германското правителство очаква тази година 2,35 млн. души да се възползват от режима на намалена заетост. Според германското федерално бюро по труда това ще струва на страната повече от 10 млрд. евро, но Германия, която по традиция е пестелива с държавните разходи, е добре подготвена за тази ситуация. Самото бюро има резерви от 26 милиарда евро, които могат да бъдат използвани за подпомагане на компании и служители.

„За разлика от последната криза, когато от схемата се възползваха предимно компании от индустриалния сектор, сега към нея се насочват най-вече малки бизнеси като ресторанти и консултантски фирми“„ уточнява Шнайдер.

Най-големите корпорации в Германия обаче също са прибягнали до използването на режима на намалена заетост, като Lufthansa, BMW, Volkswagen и Daimler вече са изпратили голяма част от служителите си вкъщи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори представи идеята за въвеждането на подобна схема в други европейски страни, като тя може бъде подкрепена с фонд за солидарност на стойност 100 млрд. евро.

Разбира се, този фонд ще трябва да бъде запълнен от страните членки на ЕС, което означава, че Германия ще трябва да плати около 25% от „сметката“.

Този вариант може да се превърне в алтернатива на спорните „коронаоблигации“, които срещат опозиция от страна на т.нар, пестелива четворка - Германия, Нидерландия, Австрия и Финландия.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Франция и Германия поставят европейската космическа независимост във фокуса на среща в Париж
Времето: Слънчево и топло, но от запад се задават облаци
Apple представи първия си сгъваем смартфон и други нови продукти
Истинската цел на всяка среща на работното място
Колко струва един грешно проектиран хотел? Световни архитекти и дизайнери идват в София за New Norm Hospitality Forum 2026
Тръмп: Войната с Иран няма да приключи преди изборите през ноември
Европа остава силно зависима от петролния внос, България е сред най-уязвимите държави
ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ са обединени в нов холдинг
Гърция отменя имотния данък в малките населени места, включително и за чужденците
Расте броят на работещите белгийци след навършване на пенсионна възраст
Мегапроект превижда да свръже Гърция, България и Румъния по шосе и жп линия
Мащабен транспортен проект ще свързва Гърция, България и Румъния
На днешната дата, 17 август. Рождениците днес
Недялко Димитров е новият изпълнителен директор на Telelink Infra Bulgaria
Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?
САЩ налагат забрана за внос на канадски алкохол, мотоциклети и други стоки
МС внася за одобрение промените в Кодекса на труда за нов механизъм за минималната заплата
Учредиха Инициативния комитет, който ще издигне кандидатурите на Андрей Гюров и Георги Кандев