На пазара: Продукти „за деца“, без да са различни от другите

Група производители на хранителни продукти поставят върху етикетите послания, които внушават на потребителите, че определени техни серии са ориентирани към децата. Става въпрос за наименования на приказни герои, за умалителни имена на самите производители или пък за конкретно посочване, че продуктът е „за деца”, „детска мечта” и т.н.” Но тези продукти се оказва, че не са различни от останалите, само са представяни така.Това посочи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди всички” по БНР.

„Нашата проверка показа, че тези продукти не се отличават от останалите на същите тези производители, на които няма такъв надпис. Това от наша гледна точка е заблуда, защото особено когато става въпрос за децата, родителите са много чувствителни и винаги са склонни да закупят това, което според тях би било по-качествено, по-полезно”, обясни Маргаритов. Според него този подход представлява опит да бъдат примамени хората и по този начин някои продукти да получават по-добро лансиране на пазара.  

Сред въпросните изделия попадат колбаси, лютеница, майонеза. „Все продукти, които се потребяват широко и при които родителите наистина биха могли да се подведат от посланието, че ще закупят и дадат на своите деца нещо, което ще бъде различно от това, което самите те консумират. Безспорно беше доказано както от изпитвания, така и от становища съответните институции, че това не е така. Нещо повече – нито на национално, нито на европейско ниво има законов акт, който да въвежда различни стандарти, с които продуктите да бъдат съобразени, за да могат да бъдат съответно и диференцирани”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че в случая не става дума за конкретна опасност за здравето, а за нелоялна търговска практика, която се изразява в опит родителите да бъдат заблудени, че купуват нещо, което е по-добро за техните деца. Комисията е издала заповеди за забрана на тази практика на всеки от производителите. Санкциите за подобно нарушение по закон могат да достигнат до 30 000 лв.

Маргаритов припомни, че комисията е разглеждала подобни казуси и в минали периоди. „За съжаление, попадаме на случаи, в които се оказва, че или няма съответствие между посоченото на етикета на дадена стока с реалното и съдържание, или в тази информация има съществени непълноти и понякога това крие рискове за здравето на хората. Например, преди време българският вносител на чужд продукт – песто, не беше посочил на етикета, че в него се съдържат алергени”, добави председателят.