Политическата несигурност в Италия влияе върху нивото на риска, предупреди Кофас

Кофас наблюдава повишение на рисковете в Италия, въпреки че нивата им остават на сравнително разумни нива – А4 по скалата на компанията. Това е в унисон и с оценката на ЕК, която преразгледа сериозно прогнозите си за икономическия растеж на Италия за тази година и за 2020 г., като посочи, че се очаква брутният вътрешен продукт да нарасне само с 0,2% през 2019 г. и с 0,8% през 2020 година, след 1.0% през 2018. Следователно, след като влезе в рецесия през четвъртото тримесечие (Q4) от 2018 г., италианската икономика е малко вероятно да се възстанови бързо през 2019 г., което е в съответствие с очакванията на Кофас.

„Засега е малко вероятно това да повлияе съществено върху взаимоотношенията със страната ни и с българските износители, но като се има предвид, че Италия е един от основните ни търговски партньори, нищо не е изключено“,  коментира Милена Виденова, изпълнителен директор на Кофас България.

Реалният БВП спадна с 0.2% на тримесечие през четвъртото на 2018 г., след спад от 0.1% през третото тримесечие. Докато първоначалният спад се дължи главно на забавяне в динамиката на световната търговия, съкращението в последния период може да се отдаде на забавено вътрешно търсене.

Влошаването на промишленото производство води до забавяне на икономическата активност. Нетната продукция в производствения сектор спадна значително през ноември и декември, съответно с 2,4% на годишна база и с 5,5% на годишна база. Този отрицателен резултат се дължи на общия спад във всички сектори, най-вече на производството на текстил (-8,6% през декември), транспортното оборудване (-5,5%) и фармацевтичното производство (-4,5%). Предвид продължаващото влошаване на бизнес климата, производственият сектор вероятно ще се влоши още повече.

Домакинското потребление остава анемично, което отразява умереното нарастване на разполагаемия доход и спада на пазара на труда, тъй като заетостта се стабилизира и равнището на безработица намалява незначително. По този начин италианските домакинства допълнително намаляват разходите си за недълготрайни потребителски стоки (-0.5% през третото тримесечие), докато разходите за услугите се увеличиха слабо (+ 0.2%).

Рисковете не са за пренебрегване. По-слаба от очакваната ефективност на политиката за стимулиране от страна на правителството и въздействието на несигурността върху доверието в частния сектор може да доведе до по-продължителен спад. Налице са и политически рискове. Разделението в правителствената коалиция нараства. Неотдавнашните избори в региона на Абруцо бяха спечелени от Лигата, която представлява първата историческа победа на партията в южен регион и отразява покачващата се тенденция за подкрепа на тази партия. В контекста на все по-напрегнатите връзки с ЕС и традиционно близки съюзници, особено Франция, политическата несигурност ще продължи и през следващите месеци. Следователно рискът от предсрочни избори през 2019 г. не може да бъде напълно изключен.

[[{"fid":"328318","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":401,"width":566,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Основният източник на риск, произтичащ от кризата на доверие, остава отговорът на финансовите пазари, който от своя страна може да затегне условията за финансиране на италианските фирми. През последните месеци пазарите се характеризират с голяма променливост: след като ЕС намали прогнозата си за растеж за Италия, 10-годишната доходност на италианските облигации се повиши с 10 базисни пункта до едномесечен връх от 2.9%, докато 10-годишна разлика в доходността на Италия-Германия се повиши с 14 базисни пункта до най-голямото през последните два месеца. Повишаването на ставките на държавните облигации би могло допълнително да увеличи уязвимостта на местните банки, които държат по-голямата част от италианския дълг на суверенен риск. Тогава най-песимистичният сценарий би бил по-нататъшно увеличаване на разходите за заеми и намаляване на наличността на кредити, което ще накаже предимно малките и средни предприятия.