Притеснителни прогнози за икономиките на Еврозоната и ЕС, оптимизъм за България

Европейската комисия понижи значително прогнозите за ръст на БВП на Еврозоната. В зимните си икономически прогнози ЕК заложи ръст на от 1,3% за настоящата година в валутния съюз. Това е понижение с 06,% в сравнение с есенните прогнози.

В ЕС също се наблюдава влошаване на очакванията – от ръст от 1,9% през есенните прогнози до 1,5% през настоящите.

Еврокомисията обаче дава положителна оценка за българската икономика. Зимните прогнози почти не се променят с есенните – ръст от 3,6% за 2019 г. Растежът на реалния БВП се забави през 2018 година, когато икономиката на България според оценките нарасна с 3,2 на сто спрямо 3,8 на сто предходната година. Основният фактор за това забавяне бе отслабването на износа заради намаленото външно търсене от големи търговски партньори в ЕС и от Турция, както и заради еднократни събития, специфични за страната, отбелязва Еврокомисията.

Тенденциите в националната икономика обаче бяха по-положителни, според европейските експерти. Растежът на възнагражденията продължи да подхранва частното потребление, а възстановеното използване на европейското финансиране осигури стимул за растеж на инвестициите. Данни от проучвания сочат увеличаване на поръчките и производството, което предполага, че БВП ще се възстанови през идните тримесечия.

Вътрешното търсене бе основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такъв и за 2019 и 2020 години, посочва ЕК. Затягането на условията на трудовия пазар и допълнителното увеличаване на заплатите в държавния сектор би трябвало да осигурят трайна подкрепа за частното потребление през текущата година. Частните и държавните инвестиции също се очаква да останат силни, благодарение на ниските лихви и европейското финансиране.

Моделът на растеж, наблюдаван в момента предполага, че външните шокове ще окажат сравнително слабо влияние, като се очаква износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете пред икономическите перспективи са низходящи и произтичат основно от вероятността за по-слабо търсене от основните пазари за износ.

Ценовият натиск се засили през 2018 година. Като цяло инфлацията достигна 2,6 на сто миналата година, което се дължи на поскъпването на енергията. Инфлационният натиск бе засилен от силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни заради разочароващата реколта. Въпреки подкрепата от страна на силното търсене и високия растеж на възнагражденията, за 2019 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,0 на сто основно в резултат на базови ефекти, след което да отслабне още до 1,8 на сто през 2020 година, прогнозира Еврокомисията.

ЕС – Еврозона

Според Еврокомисията перспективите се характеризират с висока степен на несигурност.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: "През 2019 г. се очаква всички държави от ЕС да продължат да отбелязват растеж, което означава повече работни места и просперитет. Прогнозите ни обаче бяха коригирани в посока намаляване, по-специално за най-големите икономики от еврозоната. Това е отражение на външните фактори, като напрежението в търговията и забавянето на икономиката в бързо развиващите се пазари, по-конкретно в Китай. В някои държави от еврозоната отново се появиха опасения по отношение на връзката между банките и държавата, както и устойчивостта на дълга. Перспективата, свързана с хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС, води до допълнителна несигурност. Отчитането на тези нарастващи рискове е само част от работата. Останалата част е свързана с подбирането на правилната комбинация от политики, като улесняване на инвестициите, удвояване на усилията за провеждането на структурни реформи и запазване на разумните фискални политики."

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: "След върховите стойности през 2017 г., забавянето в темпото на икономиката на ЕС се очаква да продължи през 2019 г. с растеж от 1,5 на сто. Това забавяне следва да бъде по-силно от есенната прогноза, особено в еврозоната, поради несигурността в световната търговия и някои вътрешни фактори в най-големите икономики от ЕС. Основните икономически показатели на Европа продължават да са солидни и постоянно получаваме добри новини, по-специално в областта на работните места. Очаква се растежът постепенно да се засили през втората половина на тази година и през 2020 година".

Икономически растеж

През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика. В резултат на това нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 на сто през 2018 г. спрямо 2,4 на сто през 2017 г. (есенната прогноза - 2,1 на сто за ЕС-28 и еврозоната).

Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 на сто през 2019 г. и с 1,6 на сто през 2020 г. (есенната прогноза - 1,9 на сто през 2019 г.; 1,7 на сто през 2020 г.). Прогнозата за увеличението на БВП на ЕС също бе понижена на 1,5 на сто през 2019 г. и на 1,7 на сто през г. (есенната прогноза - 1,9 на сто през 2019 г.; 1,8 на сто през 2020 г.).

Сред големите държави членки корекциите за намаляване на растежа през 2019 г. бяха осезаеми в Германия, Италия и Холандия. В много държави членки продължава е налице благоприятно стабилно вътрешно търсене, подпомагано също така и от фондовете на ЕС.

Инфлация

Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 на сто през 2018 г., което е повече от 1,5 на сто през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 на сто през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 на сто през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 на сто за тази година, след което се увеличава на 1,8 на сто през 2020 г.

Несигурност

Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът Брекзит продължава да бъде източник на несигурност.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.

В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.