Работните места в риск

Работните места в риск

Мерките за борба с пандемията ще доведат до значителни стопански загуби, като макроикономическите измерения почти сигурно ще надхвърлят спада след финансовата криза от 2008 г., прогнозират от Института за пазарна икономика (ИПИ). Експертите от ИПИ излизат днес с първи преглед на засегнатите отрасли с уточнението, че това е начален опит да бъдат очертани различния тип негативни въздействия върху отделните сектори на икономиката. Оценките са базирани на широк кръг данни за структурата на стопанските отношения, ключовите пазари и продуктовата специализация, като се имат предвид и най-новите данни за дейността и затрудненията в различните типове производства.  Анализът се спира най-общо върху 3 ефекта:

  • Пряк (незабавен) ефект. Това е непосредственият ефект от забраните и ограниченията като включват се както вътрешните мерки, например за ресторанти, спортни и културни прояви, търговски центрове, така и външните сред които ограничения в пътувания в чужбина, отменени полети и др.
  • Косвен (средносрочен) ефект. Тук се обобщават различните непреки въздействия, които с голяма вероятност ще се проявят в месеците, следващи отмяната или смекчаването на преките забрани за дейност и ограничения пред социалния живот. Последиците ще са както от спряната работа и понесените загуби заради противоепидемичните мерки, така и заради неизбежната промяна в структурата на потребление и очаквания спад на заетостта и доходите.
  • Зависимост от външни пазари. Независимо дали става въпрос за незабавни и средносрочни въздействия, за някои отрасли водеща е динамиката на вътрешния пазар, докато за други решаващо е възстановяването на дейността и поръчките на чуждестранните партньори.

Силата на въздействията е илюстрирана чрез оценка в 3 степени: „слабо“ (1), „средно“ (2) и „силно“ (3). Оценките трябва да се приемат с голяма доза условност, като отправна точка за дискусия, и ще бъдат динамично променяни при получаване на актуални данни за развитието на кризата, уточняват авторите на анализа.  Те подчертават, че всички сфери на стопански и обществен живот ще претърпят трансформация, включително и публичните услуги, и следователно дори дейностите, за които на този етап се прогнозира „слаб“ ефект, почти сигурно ще понесат финансови щети и ще се наложи да се адаптират.

Фокусът е върху работните места в риск, като в таблицата са посочени данни за общия брой на наетите лица в отделните икономически дейности. Дейността на самонаетите лица не е отчетена, което предполага, че общата заетост по сектори е по-висока, като това е особено характерно за селското стопанство, ресторантьорството и хотелиерството, както и за някои видове професионални услуги. Окуражаващ извод към момента е, че дори при силно засегнатите отрасли голяма част от компаниите ще се приспособят и ще успеят да продължат дейността, съответно ще съхранят част от служители си. В този смисъл „заетост в риск“ не трябва да се разглежда като прогноза за очаквано закриване на работни места за целия отрасъл, посочени в таблицата, уточняват от ИПИ.

[[{"fid":"351611","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":765,"width":685,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Селското стопанство се характеризира с голям дял на самонаетите лица

** Данните за 2019 г. са приблизителни, и в двата сектора има значителен брой самонаети лица

Автор: Лъчезар Богданов. Анализът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ