Може ли промяната на океанските течения да замрази Европа?

Атлантическата меридионална циркулация не е оръжейна система, но би могла да опустоши Европа до степен, която би била сравнима само с ядрена война, пише The Economist. 

Циркулацията е част от система от течения, които пренасят топлина в световните океани. Тя доставя повече от 1000 теравата топлинна енергия към Северния Атлантик. За сравнение, цялата глобална човешка цивилизация работи с около 20 теравата. 

На този фон изглежда, че не е възможно хората да променят по някакав начин Атлантическата меридионална циркулация (АМЦ), но всъщност тя е нещо изключително деликатно. Промените в температурата на морската повърхност и солеността, причинени от глобалното затопляне, биха могли да ѝ повлияят, за което вече има и доказателства в геоложките данни. За Европа спирането на океанските течения би могло да означава внезапно и силно захлаждане – дори когато останалата част от света продължава да се затопля.

Много европейци, които в момента страдат под натиска на поредната лятна гореща вълна, може би си мислят, че подобно захлаждане би било добър вариант, но подобно допускане е напълно грешно. Пълното спиране на АМЦ може да доведе до спад на температурите в Брюксел до -20°C при една по-тежка зима. В Осло стойността би била почти -50°C, или почти колкото в Якутск. Февруарският морски лед в Северно море може да стигне чак на юг до естуара на Хъмбър и Фризийските острови северно от Холандия. Средните валежи в части от Северна Европа биха спаднали рязко, като според някои оценки до 80% от обработваемата земя на Англия вече няма да може да се използва без изкуствено напояване.  

Последствията от подобен катаклизъм няма да се ограничат само до Европа. Чрез охлаждане на северното полукълбо като цяло, колапсът на АМЦ би изместил дъждовния пояс, която опасва тропиците, на юг. Това би било много лошо за африканските страни на южния край на Сахара и може да се окаже опустошително за Амазонка.

Студено, сухо и внезапно

Тези ужасяващи перспективи са една от причините, поради които Атлантическата меридионална циркулация играе водеща роля в опасенията за „повратни точки“ на климата – ефекти от затоплянето, които могат да бъдат драматични, разрушителни и необратими. Друга причина е силното предположение, както в теорията, така и в климатичните модели, че след преминаване на определен температурен праг, колапсът може да отнеме само няколко десетилетия. Третият аргумент е че циркулацията, или поне части от нея, може вече да се намират в процес на забавяне. 

Отговорът на тези рискове би трябвало да се крие в удвояването на всички усилия за поддържането на глобалната температура достатъчно ниска, за да се избегне повратна точка. Подготовката за подобен сценарий обаче също има смисъл. Агенцията за напреднали изследвания и изобретения във Великобритания финансира прототипни схеми за мониторинг, които биха могли да направят възможни ранни предупреждения за ускоряващ се колапс. 

Ако може да работи достатъчно надеждно, една такава система би могла да направи подготовката за следващите години и десетилетия по-ефективна. Ако това беше военна заплаха, подобно намаляване на риска би било съвсем логично, както и извършването на цялостен анализ на уязвимостите и плановете за действие при извънредни ситуации за смекчаване на последиците. Засега изглежда, че няма нужда от по-големи разходи, но малко повече въображение със сигурност е необходимо, ако искаме да си представим всички възможни климатични последствия, пише още изданието.