„Умният“ рудодобив и зелената икономика

„Елаците-Мед“  се стреми към ниско въздействие върху околната среда чрез технологично развитие, максимално оползотворяване на ресурсите и намаляване на минните отпадъци

„Елаците-Мед“ е част от група ГЕОТЕХМИН, чийто капацитет в проектирането, строителството и управлението на съоръжения за съхранение на минни отпадъци е доказан с изграждането и експлоатацията на насипищата при Рудодобивен комплекс и хвостохранилище „Бенковски-2“ към Обогатителен комплекс, на три пречиствателни съоръжения, както и с успешната рекултивация на хвостохранилище „Бенковски-1“. Днес този опит е в основата на рекултивацията на 290 декара от въздушния откос на хвостохранилище „Бенковски-2“ и на около 300 декара от източното насипище на рудник „Елаците“. Разговорът ни за минната индустрия и зелената икономика започва от интересна местност – на мястото на бившето хвостохранилище „Бенковски-1“, което е последен етап от минната дейност, се простира гъста зелена гора.

Какви са предизвикателствата и възможностите на минната индустрия в областта на „зелената икономика“. Как автоматизацията и дигитализацията в добива и преработката на минерални суровини пестят ресурсите на Земята. Какви стратегии, технологии и техники подобряват състоянието на почвите, въздуха и водите. Как се намаляват количествата отпадъци и къде може да има добавена стойност от тях? На тези въпроси отговарят мениджъри от „Елаците-Мед“ АД, които работят с екипите си за устойчивото развитие на минната компания.

Стоил Димитров, зам. генерален директор „Производство“:

Имаме доказан опит, ще извършим цялостна рекултивация и на хвостохранилище „Бенковски-2“

[[{"fid":"360747","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":212,"width":306,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

- Разкажете за опита на „Елаците-Мед“ в управлението на минни отпадъци в съоръжение и как се възстановяват екосистеми?

- Хвостохранилище „Бенковски-1“ е много добър пример за управление на минни отпадъци. Терените, засегнати от дейността на предприятието в миналото, са напълно възстановени след процеса на техническата и биологичната рекултивация преди около 10 години. Днес наред с гъстата растителност има и биоразнообразие на животински видове. Могат да се видят зайци, лисици и други животни. В близост до „Бенковски-1“ се виждат участъци от рекултивация, направена на действащото хвостохранилище „Бенковски-2“ през последните 3–4 години. След края на неговата експлоатация и последващата рекултивация то ще изглежда като „Бенковски-1“.

- Как се извършва рекултивацията?

- Рекултивацията се извършва по програма – рекултивират се последователно участъци, които повече няма да се експлоатират. Рекултивационните дейности са много важни, защото чрез тях трайно се предотвратяват условията за вдигане на фини прахови частици и за преноса им при силни ветрове. На хвостохранилище „Бенковски-2“ след техническата рекултивация правим и биологична – засаждаме акации, които с кореновата си система заздравяват положения земен пласт върху хвоста и гарантират неговата ненарушимост. Така се гарантира стабилността на самия откос, като се предотвратява дъждовната ерозия на положения почвен пласт. „Елаците-Мед“ полага грижа за засадените фиданки, като през пролетта и есента те се наторяват, за да се подпомогне тяхното развитие и да се образува по-мощна коренова система, която предпазва от ерозия на почвата. Това е програма, изпълнявана от компанията години наред. За участъците, където в момента не може да се приложи рекултивация, използваме оросителна система за принудително поддържане на влага. Тази година тя бе надградена и обхваща по-големи пространства. До края на концесията през 2031 г. всички въздушни откоси на самото хвостохранилище ще са рекултивирани. След това за рекултивация ще остане само хоризонталната част на хвостохранилището и утаечното езеро, което ще бъде пресушено и също рекултивирано. Имаме ангажимента да извършим цялостна рекултивация на съоръжението и резултатът ще бъде такъв, какъвто е при „Бенковски-1“ в момента.

- В управлението на водите на хвостохранилището се прилага технология, която намалява потреблението на свежа вода. Как се осъществява този процес?

- От „Бенковски-2“ практически не се изпускат води в околната среда. Всички дренажни води от тялото на самата стена се извеждат и чрез тръбопроводи се отвеждат в двете дренажни помпени станции, които се намират под съоръжението. Тези станции връщат обратно водите в утаечната зона на хвостохранилището, като по този начин ги включват в оборотния цикъл на водата, която се използва за преработката на рудата. Стремим се да намалим максимално консумацията на свежа вода, като работим с оборотна вода. Потреблението на свежа вода е с 10 % по-малко от това преди 10 години.

Костадин Найденов, генерален директор „Производство“:

Автоматизацията и дигитализацията пестят ресурси и правят труда по-безопасен

[[{"fid":"360748","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":198,"width":251,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

- Как с автоматизацията и дигитализацията се подобряват ресурсната ефективност, условията на труд и безопасност в „Елаците-Мед“?

- „Елаците-Мед“ е високотехнологичен комплекс. Новото оборудване, автоматизацията и дигитализацията не само водят до подобряване на процесите и постигане на по-добра себестойност, но рефлектират върху околната среда и условията на труд. Един от примерите е минната механизация на рудник „Елаците“ – всички нови машини, доставени през последните няколко години, отговарят на стандарта Евро 6 и Евро 7. Имаме най-съвременни системи за автоматизация на технологичните процеси, модерни софтуерни продукти за планиране и управление на минните процеси. Висшият мениджмънт има достъп до тях онлайн чрез „управленски“ модули. Разполагаме с информация в реално време и можем да вземаме управленски решения от всяка точка на света.

Всички процеси в целия комплекс са до голяма степен автоматизирани и това повиши производителността и ефективността. С дигиталната система Dispatch® например се постигна увеличаване на производителността на машинния парк с около 20%, както и ефективно управление на спомагателните процеси по обслужване на машините. Шофьорите на рудника получават назначение за маршрутите от диспечерския център чрез екрана на бордови дигитален модул и отчитат по същия начин изпълнението на задачите.

По аналогичен начин се осъществяват технологичните процеси и в Обогатителния комплекс. С поетапната модернизация на система за автоматизирано управление на технологичния процес за средно и ситно трошене на рудата бе осигурена висока надеждност на работата на съоръженията, като същевременно е намален разходът на електроенергия. Ще дам друг пример – работникът, който управлява една мелница, няма как да я експлоатира, ако не влезе в пулта за управление. Системата го съветва какво трябва да направи, дали да сложи топки, как да я управлява. Автоматизацията и дигитализацията правят труда по-безопасен. Работникът няма нужда да обслужва движещите се части електрониката му помага той да вземе вярното решение в даден момент и то да бъде напълно безопасно. Така е и в целия производствен цикъл.

- Как ще изглеждат минните участъци след края на експлоатацията на рудниците?

- Има спекулативни твърдения, че след края на експлоатацията на рудниците у нас ще останат огромни кратери, които ще се наводнят. Отхвърляме такъв тип тези. Рудник „Елаците“ е рожба основно на български специалисти от Група ГЕОТЕХМИН. Проф. Величко Стоянов, проф. дтн инж. Цоло Вутов, инж. Кирил Чобанов са работили за развитието на минния комплекс още много преди приватизацията. Когато трябваше да удължим жизнения цикъл на рудника след 2003 г., се събрахме и заедно с колегите проектанти обсъдихме как в бъдеще може да се предотврати наводняване на рудника след експлоатацията му, какъвто е примера с „Медет“. Бяхме сигурни, че няма да допуснем такъв вариант. Направихме система от подземни минни изработки, които управляват водите от рудника. Това беше изследвано многократно и от тогава до сега 3 пъти променяме подземните минни изработки, за да не се събират води.

Последната подземна минна изработка е проектирана така, че когато рудникът достигне дъното си, тя да играе ролята на дренаж, водата да изтича и да отива в пречиствателната станция. Тази галерия остава под дъното и събира водите под него. Така и до 2031 г., и след експлоатацията си, котлованът на рудника няма да акумулира вода, защото тя ще се отвежда през галериите.

Александър Григоров, директор „Околна среда и води“:

Инвестициите ни са насочени към намаляване на минните отпадъци и оптимално използване на природните ресурси

[[{"fid":"360749","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":192,"width":310,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

- Какви са постиженията в опазването и възстановяването на околната среда след приватизацията на „Елаците-Мед“?

- Един от основните приоритети в годините след приватизацията на „Елаците-Мед“ е именно предотвратяване на замърсяването на околната среда и осигуряване на постигането на приложимите стандарти за отделните компоненти на околната среда. Едни от най-значимите ни постижения са в областта на опазване на чистотата на въздуха и на качеството на повърхностните води. Благодарение на ефективните пречиствателни и прахопотискащи технологии, емисиите от неподвижните източници на територията на дружеството са системно под емисионните норми и не се регистрират превишения на обща прах и фини прахови частици в атмосферния въздух от ведомствените пунктове за мониторинг.

Основно направление в област­та на управлението на водите е предотвратяване на замърсяването на чистите води, контактуващи със съоръженията за съхранение на минни отпадъци, и пречистване на замърсените.

При съпоставяне на данните за периода преди и след приватизацията на дружеството се наблюдава ясна тенденция към намаляване на съдържанията на отделните замърсители в повърхностните води в района на Рудодобивния комплекс. Постигаме необходимия пречиствателен ефект и се осигуряват установените емисионни норми на изхода на пречиствателните съоръжения.

За управлението на водите сме изградили три пречиствателни съоръжения, система от хидротехнически съоръжения, предотвратяващи замърсяването на чистите води и извеждащи ги извън контура на съоръженията за съхранение на минни отпадъци.

За предотвратяване на праховото замърсяване от хвостовите стени и плажните зони на неработещите участъци от хвостохранилище „Бенковски-2“ дружеството изгради и въведе в експлоатация оросителна система. Нейната ефективност се доказва с отсъствието на превишения на нормите за обща прах и фини прахови частици след 2012 г.

След рекултивацията на съоръжението за съхранение на минни отпадъци хвостохранилище „Бенковски-1“ през 2012 г. то не представлява източник на неорганизирани прахови емисии в атмосферния въздух. Напълно е преустановен рискът за околната среда и човешкото здраве след прекратяване на неговата експлоатация.

[[{"fid":"360750","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":360,"width":480,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Гора расте върху рекултивирани участъци от рудник „Елаците.

- Какви са инвестициите на компанията в опазването на климата?

- Сред добрите практики е въвеждането в експлоатация преди 10 години на нов котел на гориво компресиран природен газ на територията на Рудодобивен комплекс. Реализирахме подобен проект и на Обогатителния комплекс край село Мирково, като изцяло преминахме от мазут на природен газ. Само за отоплителния период 2019/2020 г. са спестени над 1260 т мазут, което е изчислено на база работните часове на парния котел на Обогатителния комплекс. Преустройството и преминаването на отопление на газ води до значително намаляване на отделянето на вредни емисии в атмосферата. Спестените емисии от замяната на горивото се равняват на 3978 т СО2.

- Как намалявате минните отпадъци и получавате ли добавена стойност?

- Всички наши инвестиции са изцяло насочени към оптимално използване на изчерпаемите природни ресурси и намаляване на минните отпадъци. Преди години бе немислимо да преработваме руди с толкова ниски съдържания на мед. Благодарение на напредъка на технологиите днес се оползотворяват руди с 35% по-ниски съдържания. По този начин извънбалансови руди, които би трябвало да формират минен отпадък, отиват за преработка. Това потвърждава декларирания стремеж на ръководството на дружеството за оптимално оползотворяване на изчерпаемия природен ресурс и е стъпка към кръговата икономика.

Илияна Василева. Текстът е от бр. 08/20 на списание "Мениджър"