Анализ показа, че инвестициите в българската съдебната система са неефективни и стихийни

Инвестициите в съдебната система в България са ниски и страдат от слабо прогнозиране, изпълнение и отчитане, въпреки че тя разполага с широки възможности и гъвкавост в управлението на капиталовите си разходи. Това показва ново изследване на ИПИ, озаглавено "Планиране, изпълнение и отчитане на капиталовите разходи на съдебната власт", което прави преглед на нормативната рамка, решенията за отпускане на капиталови разходи и бюджетната практика в съдебната система.

Независимо от ниския дял на капиталовите разходи в общия бюджет на съдебната система – за сметка на доминиращ дял на текущите разходи, и най-вече, на разходите за заплати, планирането им е свръхоптимистично, тъй като няма година, в която да са изпълнени. В резултат на това, в края на годината се прехвърлят част от неусвоените капиталови разходи към текущите разходи, например увеличение на възнагражденията на наетите лица. Същевременно редица искания за капиталови разходи от съдилищата остават в графа „преходни ангажименти“ и се прехвърлят за следващи години.

Тази практика не е много по-различна от поведението на останалите институции на бюджетна издръжка, както ИПИ е писал по темата. При останалите разпоредители с бюджетни средства е донякъде разбираемо, тъй като предвидените, но неизпълнени разходи се „губят“ -  ведомствата могат да разполагат в рамките на определените разходни тавани само с реално похарчените средства за годината, като не получават „спестеното“ за управление по собствено усмотрение в следващи години.. Нещо повече – съществува и притеснение, че неизпълнението на разходи в една година се ползва за аргумент за  намаляване на предвидените разходи за следващи години при съставяне на бюджетната прогноза. Изготвянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт обаче е различно, тъй като тя има финансова независимост и „спестеното“ при неизпълнението на разходи не се връща към държавния бюджет, а остава на нейно разположение за следващи бюджетни периоди. С други думи, съдебната система има много по-големи възможности за планиране и изпълнение на капиталовите си разходи, които не са ограничени само до бюджетната година, за разлика от останалите институции на бюджетна издръжка.