България единствена в ЕС няма да надвиши 3% дефицит от БВП

България е единствената страна в ЕС, чийто дефицит няма да надвиши 3% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., според есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, написа премиерът Бойко Борисов в профила си във Фейсбук, след представянето на данните от еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони.

Очакванията на ЕК са БВП на България да се свие с 5,1 процента тази година, но да нарасне с 2,6 на сто през 2021 г. и с 3,7 процента през 2022 г., посочи още Бойко Борисов.
"Това е поредното потвърждение на думите ми от вчера, че ще изправя държавата след кризата", изтъкна министър-председателят в поста си във Фейсбук.

Есенната прогноза на ЕК коригира юлската, в която бяха заложени очаквания за по-голям спад на икономиката ни през тази година (-7,1 на сто), но и по-голям растеж за догодина (+5,3 на сто). Сега свиването на годишна база е намалено до 5,1 на сто през 2020 година.

Българската икономика започна да се възстановява след резкия спад през второто тримесечие и се очаква да продължи да нараства, посочва ЕК. За растежа ще допринасят вътрешното търсене и износът. Безработицата се стабилизира след първоначалното рязко увеличаване, отчасти заради финансираните от държавата мерки за запазване на заетостта, посочват също от Брюксел. Комисията прави и подробен преглед как пандемията е повлияла върху икономиката ни през изминалите месеци до момента.

Икономическото развитие в България е белязано от силното влияние на пандемията от Ковид-19. Ограничителните мерки засегнаха негативно предлагането в сектори, които бяха пряко обхванати от мерките. Разполагаемият доход на домакинствата понесе удар, а ограниченията доведоха до по-високи нива на спестявания. Въпреки това намаляването на потребителските разходи бе ограничено благодарение на продължаващото покачване на заплатите и сравнително слабата тежест на повечето засегнати услуги при потреблението. По-ниската заетост и отслабналото потребителско доверие, свързани с втората вълна на пандемията, се очаква да окажат натиск върху частното потребление. Същевременно антикризисните мерки на правителството се очаква да подкрепят частните доходи, се допълва в частта за България.

Инвестиционната активност в страната отслабна чувствително през първата половина на 2020 година, отчита Еврокомисията. Намаляването на действителната и очакваната бизнес активност накара компаниите да отложат инвестиционните си планове.

Износът на стоки започна рязко да се свива през март 2020 година. През май започнаха да се отчитат сигнали за възстановяване на износа към пазарите в ЕС, но експортът към трети страни не се е засилил. Транспортните услуги спряха в периода април-юни и оттогава положението се е подобрило едва забележимо. Втората вълна на пандемията вероятно ще се отрази върху възстановяването на износа през четвъртото тримесечие на 2020 година и първото тримесечие на 2021 година, прогнозира Брюксел за България.
Очаква се икономическото възстановяване да изведе икономиката на предкризисните равнища до края на 2022 година, отбелязва ЕК. Износът и потреблението ще допринасят положително за икономическия растеж през идните две години, според експертите от комисията.

Трудовият пазар в България продължава бавно да се стабилизира. Безработицата нарасна значително в началото на пандемията. Правителствената схема за запазване на заетостта обаче допринесе за ограничаване на загубата на работни места. Очаква се за цялата 2020 година безработицата да се задържи 5,8 на сто и леко да се понижи до 5,6 на сто през 2021 година. Въпреки влошените условия на трудовия пазар заплащането на работещ според прогнозите ще продължи да следва възходяща тенденция, макар и с по-умерен темп, прогнозира Еврокомисията. Това отчасти се дължи на повишаване на заплатите в държавния сектор, както и на увеличаването на минималната заплата и минималния осигурителен доход.

За инфлацията се очаква забавяне до 1,2 на сто през 2020 година, след което показателят постепенно ще се ускори до 1,4 на сто през 2021-а и 1,8 на сто през 2022-а. През идните две години основен фактор за динамиката на инфлацията ще бъдат цените на услугите, допълва ЕК.

България се изправя срещу пандемията със силна фискална позиция, изтъкват от Брюксел. Правителството въведе мерки, които се очаква да окажат съвкупно бюджетно влияние от около 2 на сто от БВП, изчисляват евроекспертите.

Въпреки мерките и влошаващите се икономически перспективи бюджетът остана на излишък в кешово измерение през две трети от годината. Очаква се обаче общият баланс да премине на отрицателна територия и да достигне около минус 3 на сто от БВП към края на 2020 година. За 2021 година се прогнозира бюджетен дефицит от около 3 на сто от БВП, който ще свие до около 1,5 на сто през 2022 година, основно заради спирането на антикризисните мерки.

За общия държавен дълг на България се очаква да нарасне с над 5 процентни пункта до над 25,75 на сто от БВП през 2020 година и 26,5 на сто през 2021-а, преди да се върне към низходяща тенденция през 2022 година