Бюджет 2020 мина на първо четене

Със 126 гласа „за" и 92 „против" /от БСП и ДПС/ парламентът прие на първо четене проектозаконът за държавния бюджет догодина.

Балансиран или бюджет на 0 е основната му характеристика, която подчертават вносителите от Министерство на финансите. За първи път от години се предвижда разходите да са толкова, колкото са и приходите. В цифри сметката изглежда така:

• 46, 826 млрд. приходи - 46, 826 млрд разходи. Това се равнява на 36,9% от БВП приходи, 36,9% от БВП – разходи.
• Заложените приходи са  с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и разчетите за 43,54 млрд. лв. постъпления в хазната за тази година. При разходите също е предвидено увеличение спрямо тази година, но само с близо 1 млрд. лв.  Най-голямото перо в увеличението на разходите е за социални и здравно-осигурителни плащания. Останалите допълнителни харчове са за повишаване на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. 
• Минималната заплата от първи януари става 610 лева.
• С 10% по-високи възнаграждения са разписани и за служителите в администрацията, а заплатите на учителите ще скочат средно със 17%.

Принципът „Колкото изкарваш, толкова да похарчиш“, определян като консервативен, но благоразумен при провеждането на фискалната политика, е поставен като цел за бюджетното салдо през следващата година. Предлагам той ще бъде запазен и след 2020 г.“, коментира началото на дебатите финансовият министър Владислав Горанов. /Вижте цялото му изказване, което публикуваме отделно в същата рубрика/. "Последователно през последните няколко години ограничавахме размера на превишението на разходите над приходите, за да можем за 2020 година да представим един бюджет, в който тези два показателя са изравнени", подчерта той.

Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен. Без промяна остава и максималният осигурителен доход - в размер на 3000 лева.

„Още с коалиционното споразумение от 2017 година поехме ангажимент партиите, които подкрепят правителството, да не поставят темата за промяната на данъчната система. Такъв дебат е възможен, но предлагам той да се състои в началото на новия управленски мандат, а Конституцията предполага това да е през 2021 г.“ припомни Горанов.

Прогнозните макроикономически показатели в план-сметката за догодина са:

БВП – заложен растеж догодина 3,3 %, движен главно от вътрешното търсене, както по линия на потребление, така и по линия на инвестициите

Инфлация -  2,3% в края на годината, 2,1 % - средногодишна.

Коефициент на безработица - предвижда да забави темпа си на намаление и да достигне 4,1 процента от работната сила.

За първи път  от няколко години в разчетите догодина е заложено намаление на капиталовите разходи:  6,55 млрд. лв. за 2020 при 7,9 млрд. лв. заложени за тази година

Приоритетно здравеопазването ще получи допълнително 498,5 млн. лева.

Средствата за отбрана през 2020 г. нарастват с 201,7 млн. лева спрямо 2019 като така достигат 1,61 % от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти /сделката с изтребителите/.

Предвижда се още от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 процента по швейцарското правило, като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на държавния бюджет за 2020 г. са в общ размер 4 202,5 млн. лв. или с 456,8 млн. лева повече от миналата година.

Вноската на България за ЕС за догодина е със 115,3 млн. лв. повече от 2019 г. и ще бъде в размер на 1 397,4 млн. лв., което е със 115,3 млн. лв. повече от 2019 г.