Да съберем 2021 нови книги за библиотеките

Александър Шпатов е един от най-разпознаваемите и харесвани нови български писатели. Автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015г. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Докторант по теория на четенето. Инициатор на кампанията „Да съберем 2021 нови книги за библиотеките по повод 24 май 2021г.”

- Защо да четем от хартия, а не от екран?

- Всъщност в ежедневието си ние четем все повече от екран. Но все по-разконцентрирано. И именно в това е проблемът – в условията на т.нар. икономика на вниманието човек много по-трудно се фокусира върху конкретния текст, защото всеки и всичко се опитва да открадне вниманието му към себе си. Да си го кажем честно – никой не чете докрай фейсбук постове по-дълги от десет реда, например. Четенето по диагонал от екран става вече норма. От друга страна е добрата стара хартия, която стимулира качественото и задълбочено четене, защото много по-лесно фокусира цялостното ни внимание само и единствено върху конкретния текст. В известен смисъл, задълбоченото четене вече е лукс. Но най-евтиният лукс, който човек може да си позволи. Стига да има възможността да остане напълно сам с книгите.

- В кои отношения книгите не са алтернатива на таблета?

- Бих направил разграничение между четенето от екран (независимо дали говорим за таблет, лаптоп или телефон) и от електронен четец. Четците почти напълно възпроизвеждат усещането за четене от хартия именно защото не позволяват отвличане на вниманието. Лично аз чета с еднакво удоволствие и от киндъла си, и от хартия. Съвсем отделен въпрос е, че самото физическо присъствие на книгите в средата около нас – в личната ни библиотека, в купа с книги на нощното ни шкафче – стимулира само по себе си любопитството ни.

- Какво представлява кампанията за дарение на книги и към какъв тип дарители е ориентирана?

- През май 2015 направихме първата ни кампания, с която фактически събрахме книжния фонд за читАлнЯта като поканихме софиянци да ни дарят своите любими книги и така да ги споделят с повече читатели. Но тъй като мястото при нас е твърде малко и позволява фонд от едва 5-6 хиляди книги, много скоро започнахме да трупаме много повече дарения отколкото капацитетът ни позволяваше да запазим. И така – напълно естествено – започнахме да се свързваме с други библиотеки в страната и да им изпращаме събраните книги. За 6 години в различни кампании сме направили над 27 хиляди дарения на над 130 читалищни, училищни и градски библиотеки из всички краища на България. Единственото ни условие е книгите, които хората даряват да бъдат издадени в последните 20 години – защото именно тези заглавия липсват в библиотеките. Особено важен фокус са детските книги, защото чрез тях може да възпитаваме добри читателски навици още от най-ранна възраст. Най-често ни предлагат дарения на руски и всевъзможни други книги от времето на соца, но тъй като никой няма интерес към подобни книги – отказваме подобни дарения.

- Кои са бенефициентите на кампанията?

С годините изградихме трайни партньорства с множество библиотеки, които наистина имат нужда от нови книги за фондовете си. Не е тайна, че държавното финансиране е крайно недостатъчно, така че всяка странична помощ е добре дошла за всеки, независимо дали говорим за голяма регионална или за селска училищна библиотека. Преди няколко години бяхме натрупали над 150 книги на английски език например и в крайна сметка ги дарихме на читалището в Банско, защото покрай развитието на туризма за много читатели там щеше да е полезно да се опитат да развият английския си. А език се учи най-лесно именно чрез книгите.

- В какво състояние са българските читалища?

- Законът е дал статут на обществени библиотеки на почти всички читалища, което от своя страна им осигурява и малък бонус при финансирането от Министерство на културата. Реално не всички поддържат библиотеките си и това не е тайна за никого. Има и чудесни примери в обратната посока, особено когато читалището е единственото в съответния град и общината също се е ангажирала с финансирането. Веднага се сещам за библиотеката на Ботевград например. Немалко селски читалища притежават земеделски земи, които отдават под аренда и така си осигуряват добър годишен бюджет без да разчитат на публично финансиране. Всъщност, през нашето Възраждане читалищата са се родили именно като частни начинания от осъзната обществена потребност, но всичко това с годините се е загубило, пречупено от комунистическата идеология. За съжаление, демокрацията не обърна този процес и все още всеки чака помощ от държавата, което радикално противоречи на идеята, с която са се зародили читалищата.

- За вас кое е модерното място за четене и кой е начинът в него да виждаме повече млади?

- Интересът към четенето трябва постоянно да бъде стимулиран, иначе угасва изключително лесно. Няма как това да стане в полуизоставени соцсгради с прашасали драперийки по прозорците и стотици томове партизански романи. Няма как да има модерни библиотеки с хартиени читателски картони. Какъв е начинът това да се промени – не съм особен оптимист, ако трябва да съм честен… Книгите са ни приоритет само на 24 май, на 25-ти всичко си остава по старому. Системата на библиотеките е по-изоставена даже и от БДЖ.

- От какво имат нужда градските библиотеки и тези в читалищата?

От красиви модерни сгради, разбира се. Примерът със София е крещящ – градската библиотека на пл. Славейков е била едно временно решение докато не бъде завършен ремонтът на старата сграда на ул. Гурко, започнал в средата на 80-те. За съжаление, по времето на Софиянски вместо да бъде ремонтирана, сградата е продадена и в момента там вместо библиотека има хотел. А временното решение на пл. Славейков става трайно, без никаква перспектива за нова истинска градска библиотека.

- Какво е социалното въздействие от кампании като вашата и какви резултати дават в дългосрочен план?

- Важно е да говорим за проблемите на библиотеките (правим го и сега) и още по-важно е да си дадем сметка, че не може да се разчита само на държавата. Вярвам, че всяка книга дарена лично от читател има много по-голяма стойност от книгите, закупени със стотинките от данъците на същия този човек.