Да се подготвим за промените, вместо да догонваме

Втората вълна от икономически мерки на правителството трябва да стимулира частните инвестиции на бизнеса

Правителствените антикризисните мерки са една от най-обсъжданите теми през последните месеци, но дебатите около тях често се размиват. През март и април всички страни в Европейския съюз, а и по света, насочиха усилията си към справяне с незабавния проблем. С въвеждането на противоепидемичните мерки и съответното рязко влошаване на икономическата активност, бяха необходими икономически мерки за балансиране на негативния ефект. От юни, заедно с отпадане на повечето ограничения, обаче се наблюдава раздвижване на бизнеса, а продължава да се говори за антикризисни мерки.

Ако приемем, че такива наистина са необходими, то техният характер следва да е коренно различен от предходните такива.

Докато първите мерки са защитни – те са с незабавен характер и се насочват към запазване на жизнеспособните бизнеси, то следващите мерки трябва да са трансформационни – да подпомогнат бизнес средата да се трансформира по начин, който отговаря на новите икономически и социални предизвикателства. Инструментариум за това не липсва – грантове, държавни гаранции и ниско лихвени заеми, данъчни преференции и др. По-важното е, че изборът на мерки зависи от самите стратегически цели и е от изключително значение тяхното предварително дефиниране. Така например съществуват различни мерки за субсидиране на производители на електрическа енергия от ВЕИ, които постигат различни цели. Германия си поставя за цел максимално проникване на технологиите в енергийния ѝ микс и избира да ги подкрепи чрез т.нар. преференциални тарифи (каквито въвежда и България), което постига именно тази цел.

Един от основните фокуси пред новите антикризисни мерки, както в България, така и в ЕС, ще бъде стимулиране на частните инвестиции,

които все още са твърде нисък дял от БВП и остават под нивата си от икономическата и финансова криза от 2008-2009 г. В България този проблем е още по-силно подчертан, тъй като частните инвестиции в периода 2016-2018 г. са между 15-17,5% от БВП за съответната година, докато в периода 2006-2008 г. са между 28-33%. Въпреки опитите за стимулирането им, например чрез Плана „Юнкер“, липсата на напредък показва, че въпросът не се свежда единствено до наличието на финансов ресурс, а по-скоро до фундаментални пречки пред бизнес средата. Те са различни за различните бизнеси и варират от условията за международна търговия, през общата климатична политика на ЕС и цените на енергийните ресурси, до възможностите за лесно наемане и освобождаване на работници и преструктуриране на бизнеса.

Фокусът на тези инвестиции вече е заложен в редица европейски и национални стратегически документи и е в следните направления: технологична трансформация, икономика на знанието, трансформиране на икономическата структура, енергийна независимост и ефективност, намаляване на вредни емисии и въглероден диоксид и др. Разбира се, отделните страни могат да имат различно отношение към всеки един от тези приоритети, но за момента посоката е тази и всеки опит за неглижирането им изглежда не само безпредметен, но и опасен.

Достатъчно е да се погледне историята на ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Докато държавната компания получава безплатни квоти за емисии на въглероден диоксид генерира печалби, а намаляването на този дял довежда централата до технически фалит. Oтлагането на политическото решение на този въпрос създаде шок както за централата, така и за цялата електроенергийна система. С други думи, сега е идеалният момент за създаване на политики и финансови инструменти, които да насърчат частните инвестиции в определени приоритети.

България по-скоро е изключение в това отношение, тъй като посрещна кризата с много добро икономическо състояние. Имаме висок икономически растеж, голям излишък по текущата сметка, рекордно висока заетост, двуцифрен ръст на трудовите възнаграждения и др. Това обаче не означава, че в страната няма натрупани през годините проблеми като функционирането на институциите, прилагането на законите и защитата на собствеността и договорите. Облекчаването, ускоряването и повишаването на качеството на административните услуги е от ключово значение за привличане на нови инвестиции, технологичното трансформиране, създаване на работни места и повишаването на доходите. От тази гледна точка, това трябва да е един от първите приоритети на настоящото правителство при изготвяне на нови антикризисни мерки. И по-важното – подобни реформи се обсъждат, предлагат и приемат не веднъж през последните десет години, но без изключения изпълнението им куца и голяма част от тях си остават само на хартия.

Ако трябва да посочим един голям приоритет пред България за следващите 10 години, това трябва да е страната да направи огромен скок в икономическото си развитие,

за да достигне по-богатите страни в ЕС – т.нар. конвергенция, темпът на която се забавя след кризата от 2009 г. За целта е необходимо както ново финансиране, така е реорганизация и подобрение на работата на администрацията, включително чрез намаляване на административната тежест. От една страна, мерките за постигане на този приоритет трябва да се насочат към решаване на структурни проблеми и дефицити, които вече са известни и се оказаха пречка пред икономическия растеж преди настоящата криза. Най-общо това са политики, които насърчават икономическата трансформация, която да е базирана на иновации, технологии, капитал и образовани работници.

От друга страна, настоящата криза неминуемо ще доведе до нови бизнес модели – такива, които разчитат на повече резерви, скъсяване на веригите на доставки, засилване на процеса на аутсорсинг на производство и доставка на услуги към по-слабо развитите страни от ЕС и др. За целта държавата трябва да има активна политика за привличане на нови инвеститори, както и готов план за действие, когато такива се появят. Ако на хоризонта се появи компания като Фолксваген, Аурубис, Лидл, Агрополихим, Сенсата, Либхер-Хаусгерете, Идеал Стандарт-Видима и т.н. не може тепърва да се мисли подход за тях, да се създават междуведомствени групи, координиране между местна и централна власт, да се мислят схеми за подпомагане и т.н. Всичко това трябва да е готово, за да може България да се възползва в максимална степен от очаквания процес на nearshoring (скъсяването на веригите на доставки) както в количествено, така и в качествено изражение.

Идеята, че за реформите са необходими много пари е само частично вярна.

Неминуемо, това се отнася до навлизане на нови технологии или строителство на инфраструктура, но има редица дребни промени, които са повече въпрос на отношение и структуриране на процесите, отколкото на големи инвестиции. Често обаче се случва така, че с наливането на пари се маскира липсата на промяна в работата на институциите, прилагането на законите и защитата на собствеността и договорите. Икономическата криза от 2009 г. доведе до значителни промени в икономическата структура на страната по редица обективни и субективни причини. За да може икономиката да се възползва в пълна степен от промените, които предстоят след пандемията от коронавирус, не може да се разчита само на стечение на обстоятелствата и помощ „отвън“, необходими са целенасочени и последователни усилия, за да сме готови за промените, а не пак да догонваме.

автор: Калоян Стайков, ИПИ