Фарма секторът – втори по инвестиции в иновации

Фарма секторът е втори по инвестиции в иновации след ИТ сектора. Само през последната година фармацевтичната индустрия е инвестирала в научно-развойна дейност над 36 млрд. евро и това са инвестиции не само в индустрията, но и в икономиките на държавите. Това сподели д-р Маргарита Строкова, медицински директор на GSK България по време на втория панел на провеждащия се днес Седми годишен Фарма Форум на списание „Мениджър“.

Инвестирането в иновации е глобален тренд, който GSK следва с новия си оперативен модел, добави тя. Той предвижда обособяване на отделна компания в рамките на фармацевтичната група, която ще се фокусира главно върху R&D. Само за миналата година в това звено са вложени 4,3 млрд. паунда. Новият модел на компанията следва основната тенденция, а тя е, че бъдещето е на персонализираната терапия, обясни д-р Строкова. Усилията на Глаксо в новите научни разработки ще бъдат насочени главно в разработване на терапии за антибиотичната резистентност, прицелни терапии, нови антимикробни терапии. Всичко това отговаря и на новите потребности хората да имат по-дълъг живот без болести, обобщи д-р Строкова.

Близо 7000 са новите лекарства в процес на разработване в момента в света, допълни Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, който е модератор на панела, посветен на медицината и индустрията през следващите 10 години.

Здравеопазването харчи все повече ресурси поради демографския профил на населението в цяла Европа, което е застаряващо. Ето защо имаме нужда от ускорено въвеждане на все повече дигитални решения в сектора, посочи Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Тя цитира данни от анализ на консултантската компания McKinsey според които, ако през 2018 година в немската здравна система са били интегрирани 26 дигитални решения, са щели да бъдат спестени 34 млрд. евро, което е 10% от бюджета за здравеопазване на страната. Според този анализ на първо място по спестени разходи е електронното пациентско досие, което отново подчертава колко е важно въвеждането му в България, подчерта тя.

Прилагането на пациентски програми, в които се оказва експертна подкрепа също е фактор за оптимизиране не само на разходите за лечение, но и на ефективността му, коментира Дончо Дончев, директор Продажби и мениджър Пациентски програми, SAT Health. Това е доказан подход за придържане към адекватна терапия, която в крайна сметка постига и търсения резултат. Типични области с програми в подкрепа на пациента са ревматологични заболявания, гастроентерология, дерматология, онкология, редки болести и др., добави той.

Следващите 10 години ще дадат още по-силен тласък в развитието на две от най-модерните в последно време направления за лечение и диагностика като генетиката и имунотерапията, споделиха още участниците в дискусията, посветена на медицината на бъдещето.

Генетиката е новият надежден инструмент за диагностика при редки болести, онкология, бременност, разказа проф. дбн Алексей Савов, началник на Националната Генетична Лаборатория. Например вече е налице иновация, която позволява чрез кръвна проба на бременна да се поставят диагнози на плода. Но може ли да се използва генетиката и за профилактика? Да, и това се случва от години през т.нар. скринингови програми, където е достатъчна само една капка кръв от новородено, за да се диагностицират потенциални рискове от развиване на болести, допълни той. Генетиката се използва и при т.нар. оценка на риск за унаследяване на онкологични заболявания, сърдечно-съдови заболявания, диабет и т.н. Разбира се, генетиката е и най-новият мощен съюзник на медицината в лечението. Най-бързо развиващата се област в това отношение е генетичното профилиране на редки болести. Накратко, генетиката е пътят към персонализираната медицина, обобщи той.

Имунотерапията е новото прогресивно направление в лечението на тежки заболявания, особено онкологични и България трябва да застане до най-големите в това направление, като започне да произвежда т.нар. CAR-T терапия, смята проф. д-р Милчо Минчев, отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания /СБАЛХЗ/в София.