Горанов: България може да увеличи вноската си за ЕС

България е готова да подкрепи увеличаването на вноските на страните членки в бюджета на Европейския съюз, заяви финансовият министър Владислав Горанов, който беше домакин на Конференция на високо ниво в София за следващата многогодишна финансова рамка на Съюза от 2020-2027 година, предаде БНТ. Големият дебат за бюджета в ЕС е как ще бъде запълнена финансовата дупка, която ще отвори напускането на Великобритания, от близо 15 млрд. евро годишно и дали да се орежат разходите за кохезионната политика.

Само месец, след като България заяви, че не е обсъждала официално дали да даде съгласие за увеличаване на вноската, в крайна сметка финансовият министър Владислав Горанов потвърди тази информация. Страната ни е готова да подкрепи увеличението, което се обсъжда от Еврокомисията, за да не бъдат съкратени кохезионната, селскостопанската политика и други интеграционни инструменти на ЕС.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер вече посочи, че заради Брекзит и дупката, която се отваря, е необходимо вноските на страните да бъдат вдигнати до малко над 1,1% от БВП на всяка страна, като комисарят остави отворена цифрата на стотиците след втората единица.
Спорът сред страните членки, според експерти, по отношение на новата 7-годишна финансова рамка е по две линии: между страните нетни-донори и страните нетни-получатели на средства от ЕС. Първите от години и при всяко изготвяне на бюджетите на Съюза настояват за орязване на разходите и по-разумно харчене на пари, докато вторите традиционно се борят кохезията да остане като политика на ЕС.

Вторият проблем е как с по-малко пари ЕС да финансира повече дейности. Приоритетите пред Съюза са вече съвсем различни и акцентът пада върху политиката за сигурност, общата европейска отбрана, управлението на миграционните потоци, дигиталната инфраструктура и реализирането на тези приоритети трябва да намери адекватно отражение в бюджета, без същевременно да бъдат орязвани пари за досегашните европрограми. Много е трудно да се намери баланса между двете.

„За нас всички опции да преодолеем новите предизвикателства пред финансовата рамка са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои държави, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика, може да се наложи увеличение на вноските, в този смисъл ние сме готови да подкрепим едно подобно решение. Не сме правили някакви прецизни калкулации, но това, което се коментира като увеличение с около 10%, е постижимо за нашия бюджет на фона на ползите, които получаваме”, заяви финансовият министър Владислав Горанов.
„За нас най-важно е да се съхранят политиките на съюза, които до момента дават резултат. Кохезионната политика безспорно е такава. Не само защото България е бенефициент, нетен бенефициент, не защото тя получава много повече, отколкото внася, а защото това е политика, която се е доказала в годините назад и в други държави, освен България”, каза вицепремиерът по европейските фондове и икономиката политика Томислав Дончев.

Европейската комисия вече представи три варианта за промяна в бюджета. Според два от тях, се предвижва орязване на парите за кохезионна политика за по-развитите страни членки, така че да останат пари за по-слабо развитите региони като Централна и Югизточна Европа. А третият - запазване на сегашните нива на инвестиции.

Ако се приеме последният вариант, логично изниква въпросът откъде ще дойдат парите. Една от идеите на ЕК е да се приложи подход 50:50 - което означава 50% съкращаване на средства при някои програми и 50% привличане на нови.
„Ще дам всичко от себе си да убедя страните членки, че трябва да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разходи може да се орежат, но след Брекзит възможността за финансиране чрез съкращения на разходите би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало негативен ефект особено върху страните-членки. България се справя много добре. България е впечатляваща страна, но ще се нуждае от финансова подкрепа и кохезионни програми поне до края на следващото десетилетие. Това означава до края на 2030 година поне”, коментира еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.

Официално ЕК ще представи предложението си за новия дългосрочен бюджет в началото на май. След това ще започнат същинските преговори.