Харчим най-много за храна, най-малко - за дрехи и обувки

Българинът харчи най-голяма част от парите си за храна – 37,3%,  за жилища и битови разходи – 17,3%. Това сочат обобщени данни на националната статистика за общия потребителски разход на населението у нас, разпространени по случай Световния ден на правата на потребителя, който се отбелязва утре, 15 март.

Друго голямо перо в разходите на българите са транспортът – 8,3% и здравеопазването – 6,7%. За свободно време, култура и почивка заделяме  5,8% от средствата си, за съобщения – 5,4%, за алкохол и цигари – 5,2%, за други стоки и услуги – 5,1%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома – 4,5%. На последно място в разходите са дрехите и обувките – 4,4%

Средно на лице от домакинство изяждаме 88 кг. хляб годишно, 45,6 кг. месо. Най-предпочитано е птичето месо – 10,8 кг., следвано от свинското – 9,5 кг., малотрайни колбаси – 6,9 кг., трайни колбаси – 3,7 кг., агнешко – 1,1 кг. и телешко –  кг.

27,3 литра е консумираният алкохол средно на лице от домакинство, като най-предпочитана напитка е бирата – изпиват се по 20,3 литра, следвана от виното – 4,4 литра и ракията – 1,9 литра. Употребяваните други видове алкохол са 0,6 литра. 

От млечните продукти най-предпочитано е киселото мляко – 27,5 кг. на година, следвано от прясното мляко – 17,3 литра, сирене – 11,8 кг, кашкавал – 3,9 кг., други млечни изделия – 2,3 кг. и яйца – 140 бр.

Българинът също така консумира 70 кг. зеленчуци на година средно на лице от домакинство и 49 кг. плодове.

Най-предпочитани са доматите – 20,6 кг., след което краставиците – 11 кг., пипер – 7,8 кг., зеле – 6,5 кг.

От плодовете най-предпочитани са южните плодове – 14 кг. на година, дините и пъпешите – 12,5 кг., ябълките – 11,9 кг. и крушите – 0,8 кг.