Извънредно електронно управление

България е сред трайно изоставащите в ЕС в развитието на електронни услуги. Сега това е на път да се промени

Един популярен въпрос в мениджърските среди от последните седмици гласи „Кой управлява дигиталната трансформация на вашата компания?“ И най-честият отговор е не „Нашият CEO“ или CTO, а COVID-19. Извънредното положение, рестриктивните мерки, повсеместното ограничаване на директните контакти и въздържането от излишни рискове за служителите на компаниите доведоха до безпрецедентен интерес към административните електронни услуги.

Проценти в хиляди

Според Евротръст, един от доставчиците на облачен квалифициран електронен подпис, използването на техните електронни услуги през последните 2 седмици на март 2020 г. се е увеличило с 1200% в сравнение със същия период на миналата година, а свалянето на мобилното приложение за електронно подписване – с 400%. Това се потвърждава и от наблюденията на другия голям играч на пазара. „За много кратко време една голяма част от организациите с които работим – клиенти, партньори, доставчици, промениха процесите си и преминаха изцяло към електронно подписване на документи“, коментира Мирослав Вичев, изпълнителен директор на Борика. В първите 10 дни от месец  април компанията е издала двойно повече облачни подписи, в сравнение с периода 15 – 30 март. Това съвпадна и с решението на Държавната агенция за електронно управление да осигури безплатен достъп до услугите си. Става въпрос за услуги на НОИ, НАП, Агенция по заетостта, Агенция по вписванията и други, които се достъпват посредством електронен подпис или облачен електронен подпис. Освен това само в рамките на една седмица общият брой на лицата с обществени функции – като нотариуси и фирми – които използват Системата за сигурно електронно връчване се увеличиха с над 10%.

Предлагане без търсене?

България има много да наваксва и главният виновник за бурния растеж на електронните услуги в момента е много ниската база, от която се тръгва. Досега електронното управление у нас през последните 20 години се развиваше "под радара". „От време на време излиза някоя новина колко милиони са похарчени, но и как нищо не работи. С уговорката, че изхарченото трудно може да се сметне без задълбочен анализ, наблюдението за съжаление е до голяма степен вярно. Гражданите и бизнеса нямат навика да ползват електронни услуги, а процесите в администрацията не са оптимизирани”, коментира експертът по електронно управление Божидар Божанов.

„Основният проблем досега беше липсата на търсене. Според проучване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна агенция "Електронно управление", според което 77.6% от българите изобщо не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва очакването, че държавата може и трябва да обслужва гражданите онлайн“, добавя Божанов. Такова търсене започна да се създава в настоящото извънредно положение. Не само данните на операторите на електронни подписи, но и опашките пред НОИ за издаване на ПИК например - всичко това е логично следствие от нуждата да си комуникираш с държавата онлайн. И все повече хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи спрямо търсенето – отстранява технически проблеми и административни пречки в движение.

Към момента държавните агенции и общините имат обявени стотици услуги, които би трябвало да могат да се извършват изцяло онлайн. Но тяхното използване е възможно само от въоръжени с търпение, технически умения и понякога нормативни познания потребители. Администрацията от своя страна не е свикнала на електронния начин на работа. Например за тях често електронният подпис "не е истински подпис", изискват се хартиени копия и печати, а доскоро гражданите бяха подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Служителите в Агенцията по вписванията, която трябва да е водеща в дигитализирането на  услугите, и сега продължават да изискват печат върху банкови нареждания, какъвто няма как да има, когато преводът е извършен през онлайн банкиране. Друг казус е промяната на седалище на юридическо лице – тя чисто технически може да се извърши лесно и електронно чрез вписване в Търговския регистър. Но практически за тази цел се изисква решение на всичките управители с подписи, положени пред нотариус. „Тези проблеми са следствие от много фактори, някои от които са липса на управленско желание в съответния орган и съответно на техническа подготовка на държавните служители“, смята Божанов.

Заключените възможности

В последните 5 години, след законодателни инициативи и създаването на Държавна агенция "Електронно управление", инфраструктурата на електронното управление започна бавно да се стабилизира. Бяха централизирани и нормативно уредени някои ключови аспекти, като обмена на електронни документи между администрациите, автоматичното извличане на информация от първични регистри, сигурното връчване на електронни документи. Ключови системи все още не са създадени или надградени, но отстрани липсата им се вижда по-трудно. Според Божанов това, което продължава видимо да липсва, е масово, единно и удобно средство за електронна идентификация, чрез което да могат да се използват услугите. „МВР закъсня ужасно с тази инициатива, което оказва влияние върху възможността "апетитът да дойде с яденето". Мозайката от възможности (ПИК, ПИН, КЕП, облачен КЕП), всяка със своите проблеми, в момента слага таван на реалното използване на е-услуги“, добавя той.

За тези, които все пак имат някое от наличните средства, възможностите са доста - много институции имат електронни услуги на сайтовете си, съществува системата за сигурно електронно връчване, както и по-структурираната система за електронни форми, откъдето десетки администрации предоставят услуги. За целта трябва да бъде свален един PDF, попълнен, подписан и качен обратно. Именно подписването е другата спънка. „То е логически различно от идентификацията, но технически може да бъде реализирано по същия начин. Възможността това да се случи без използване на електронен подпис е ключова за широкото използване на наличните възможности“, съветва Божанов.

Дали кризата ще увеличи търсенето достатъчно много, че структурирано решение на проблема с идентификацията и подписването да бъде най-накрая формулирано и реализирано, предстои да разберем, но със сигурност инерцията, която този процес набра сега не трябва да бъде пропилявана.  

***

Цифрово досие

Според последното изследване за Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), изготвен от Европейската комисия през 2019 г., в България достъп до широколентов интернет имат

96% от населението. И докато 80% от потребителите го използват за провеждането на видеоразговори или за браузване в социалните мрежи, то по-малко от

25% от предприятията у нас споделят електронно информация, а само

11% от хората банкират онлайн.

Автор: Николай Нейчев