Може ли щастието да бъде национална цел?

Търсенето на щастие трябва да бъде гарантирано човешко право. Такъв, неочакван подход към темата за националното щастие предложи писателят Захари Карабашлиев на започналият днес в столичния хотел Интерконтинентал първи обществен разговор за щастието на нацията. Той е организиран от списание „Мениджър“ в продължение на изготвения по задание на списанието Първи национален индекс на щастието, резултатите от който бяха обявени не само в изданието, но и представени отново подробно днес.

Щастието трябва да бъде национална и общонародна цел, сподели Цветелина Бориславова, предприемач и основател на фондация „Кредо Бонум“. Всеки изгражда свой, индивидуален вътрешен критерий какво е щастие и в този смисъл България трябва да намери проактивен подход в търсенето на щастието, допълни тя. „Моят призив е: споделяйте щастието със своите близки и околните!“, апелира Цветелина Бориславова. Щастието не може да бъде национална политика, защото нищо, което се спуска отгоре-надолу не може да доведе до добър резултат, отбеляза Захари Карабашлиев. По-добре е да започнем да градим нашето право на щастие в малките общности – домът, семейството, приятелските кръгове, работното място, сподели той. В ситуация сме, в която думата щастие звучи странно, въпросът „Щастлив ли си?“ ни изненадва. Щастието е функция на вярата, обобщи той. Щастието трябва да стане заразително, пожела Цветелина Бориславова.

Решенията за подобряването на националния индекс на щастието трябва да е плод на колективната воля и разум, коментира социологът Живко Георгиев. Оглавяваната от него агенция „Джи Кънсълтинг“ състави първия за България Индекс на националното щастие по задание на списание „Мениджър“. Той представи методологията, по която е направено изследването и открои основните изводи от него. То е проведено в края на 2018 година по 50 показателя, групирани в 12 области и мери количествено по скала от 0 до 100.

Общата картина показва, че средният индекс за България или брутното национално щастие за отминалата година е 56 точки. Това е с 5 пункта под средния глобален индекс, който за 2018 година е 60.9 точки. Най-рисковите групи, които дърпат индекса надолу с показатели под средното ниво и около които трябва да се формират бъдещите национални политики за подобряването на показателя са ромите, лицата на възраст 70+, лицата с основно и по-ниско образование, самотните (едночленните семейства), турското население, безработните, хората с доходи под 500 лева, семействата с много деца, обясни той. Категориите, които са над средните нива и в националния и съпоставимо с глобалния индекс са: социалната подкрепа /над 70 точки, с които чувствително надвишаваме нивото в глобалния индекс/, психично и физическо здраве, лична удовлетвореност/. Категориите, които чувстително смъкват националния индекс под нивата на глобалния са: качеството на околната среда, баланс на времето, местната общност и управлението – показателят с най-ниски стойности, което не е особена изненада, тъй като в момента хората навсякъде по света са недоволни от управляващите и навсякъде по света този показател бележи най-ниски стойности, посочи Живко Георгиев.

Проучването категорично доказва, че образованието и успешната професионална реализация са съществен фактор за подобряването на националната формула за щастие. Хората с висше ообразование, на високи позиции като предприемачи, мениджъри и прочие, са с индекс на щастие над средните нива. Любопитната подробност при погледа през показателите образование и реализация е фактът, че обикновените работници са нещастни колкото безработните. Погледнато обобщено, сякаш някой нарочно си е играл да „подреди“ в тези резултати всички политически комплекси. Затова ако искаме да построим успешна национална стратегия за щастието, тръгвайки от тези данни, то със сигурност тя трябва да е надпартийна, каза в заключение Живко Георгиев. Едно от първите неща, за които можем да започнем да мислим и търсим бързи решения това е съживяването на местните общности, допълни той.