МРРБ с четири цели за икономическо развитие на регионите в страната

Повишаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението средно с 15%  във всички шест района на страната и  ръст на икономически активното население в градовете до 2030 г. са сред целите, които залага Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Политиките са разписани в Приоритет 9 - „Местно развитие“ на програмата и са публикувани за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации (тук) и интернет сайта на ведомството (тук).

В документа са формулирани четири  цели и единадесет подприоритета, които имат за цел превръщането на българките градове и селища в приобщаващи, безопасни, адаптивни места за живеене, съгласно целите за развитие на ООН. 

Сред очакваните постижения в областта на градското развитие е намаляване на времето, прекарано в задръствания – от 34 часа средно годишно през 2017 г., до 30 часа през 2030 г. Заложени са и индикатори като намаляване на загубите при доставка на вода до 40%,  както и защита на над 4.7 млн. души от наводнения, свлачища и др. природни бедствия. 

Мерките предполагат развитие на територията на принципа „place-based approach“ (локацията, мястото, районът), в основата на който стои териториалната единица със своите специфични дадености и потребности. Така  изпълнението на целите допуска да се подкрепят инициативи на местната власт и местните общности, както и партньорство с тях, за да се подберат най-важните проекти за дадения район и да се развият съществуващите потенциали. 

Ключова е темата за конкурентоспособността и развитието на регионите, както и насърчаването на местното развитие, стъпвайки на специфичния местен потенциал и чрез адресиране на местните проблеми и предизвикателства. Неправителственият сектор и местните общности ще бъдат широко въвлечени при формиране и изпълнение на местните политики. Ще се разшири междуобщинското сътрудничество, както и публично-частното партньорство за съвместно изпълнение на инфраструктурни, социални и културни проекти, както и за улесняване и подкрепа на контактите и инициативите на местния бизнес.

Програмата залага още балансиран,  полицентричен  модел на градско развитие. Идеята е големите общини като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин да се развият като  конкурентни на София, разкривайки атрактивни възможности за инвестиции, заетост, образование, отдих, кариера. За целта са нужни комбинации от мерки за подобрение на инфраструктурата за икономически дейности и публични услуги, енергийна ефективност, градска мобилност, градска среда, туризъм, модернизиране на образователната инфраструктура и т.н.., изпълнението на които цели насърчено развитие и укрепване на култура на партньорство на заинтересовани страни на местно и регионално ниво. 

Набелязани са и цели за подобряването на качеството на живот в селските райони чрез социално-икономически мерки, осигуряващи нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот, както и опазване на екосистемите и осигуряване на качествено управление и използване на природните ресурси. Целта е до 2030 г. да се постигне увеличение на относителния дял на населението в селските райони, ползващо подобрен достъп до услуги и инфраструктура чрез мерките за подпомагане. 

Сериозно внимание се обръща и на  управлението на водите и на рисковете от природни бедствия. Предвижда се да продължи изграждането и реконструкцията на ВиК инфраструктура в съответствие с нормативната база, приоритетно в агломерации с над 10 000 еквивалент жители и там, където е възможно, и в агломерации под 10 000. Предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно-свлачищната опасност, ограничаване и бързо ликвидиране на последствията от тези процеси, защита и опазване на населението, материалните фондове и околната среда от техните въздействия, са също сред приоритетите.  Планирано е изграждане на нови и оптимизиране или разширяване на съществуващи системи за предупреждение, наблюдение, докладване, прогнозиране и сигнализиране, както и разработване на цифрови модели. 

В документа са разписани и мерки за повишаване на капацитета на общините за справяне при бедствия, пожари и извънредни ситуации. Това ще се случи чрез техническото обезпечаване на доброволните формирования, създадени по реда на Закона за защита при бедствия, и насърчаване на гражданите за участие в състава им. За да бъдат технически обезпечени, е необходимо доброволните формирования да разполагат със сграден фонд, пожарен-спасителен автомобил среден тип и необходимото оборудване към него. Насърчаването на гражданите ще се осъществи чрез информационно-разяснителни кампании, като целта е броят на доброволците да достигне общо 5875 на територията на цялата страна.